Всеобщо е мнението, че това е най-великият роман на Америка на всички времена. "Великият Гетсби" е историята на богатия донкихотовец Джей Гетсби и неговата обсебваща любов към дебютантката във висшето общество - Дейзи Бюканън. Това произведение също така е една поучителна история за американска мечта, в цялото ѝ величие, упадък, хедонизъм и страст. Публикуван за пръв път през 1925 г. от "Charles Scribner's Sons", романът "Великият Гетсби" има скромни продажби и получава смесени отзиви от страна на литературните кръгове по онова време. До смъртта си през 1940 г. Фицджералд мисли, ... |
|
Силни и откровени мемоари на бившия директор на ЦРУ Джон Бренан, обхващащи над трийсетгодишната му кариера на държавна служба. "Непоколебимо" предоставя интересна информация за често потайния свят на националната сигурност, професията на разузнавача и хаотичната политическа обстановка във Вашингтон. Нещо повече, това е портрет на човек, стремящ се към почтеност - за себе си, за ЦРУ и за страната си. Джон О. Бренан е един от най-доверените съветници на президента по въпросите на националната сигурност през всичките осем години на администрацията на Обама, първо като президентски помощник по вътрешната сигурност ... |
|
Прекарал десет дни на сал в морето без храна и вода, провъзгласен за национален герой, целуван от кралиците на красотата и забогатял от реклами, а после намразен от правителството и забравен завинаги. В първоначалния си вид тази книга е била поредица от 14 журналистически материала на Гарсия Маркес във вестник Еспектадор за един морски инцидент в Карибско море на 28 февруари 1955 година. Той става с военния кораб-разрушител Калдас, докато се прибира от ремонт в Мобил, Алабама, Съединени американски щати, в Картахена де Индиас, Колумбия. Два часа след инцидента корабът акостира в пристанище Картахена и цялата ... |
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |