"Последният еничар" е романизирана история на Истанбул през 18 век. Разказва се за процеса на превръщане на пленения от еничарите руски поданик Петру в Саръ Абдуллах през най-интересния етап от историята на Истанбул и на Османската империя, наситен с мобилизации и войни, за същността и ролята на Бекташкия орден през последните години на еничарството. ... |
|
|
Артър и Джордж са израснали в два безкрайно различни свята на Британия от края на деветнайсети век: Артър в обедняло благородно семейство от Единбург, Джордж - в дома на викарий от малко село в Стафордшър. Артър става лекар, сетне писател; Джордж - адвокат в Бирмингам. Артър ще стане един от най-знаменитите хора на своето време, а Джордж упорито се труди в пълна неизвестност. Но с началото на новия век двамата се срещат след една поредица от събития, наречени във вестникарските сензационни заглавия от онова време "Злодеянията в Грейт Уайърли". Чрез комбинация от задълбочени исторически изследвания и богато ... |
|
|
Този роман е любовен химн към онова "трето измерение" на мъжа и на жената - двойката. Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която "всяко ... |
|
|
Жена, привлечена неудържимо от случайна книга на рафта. Вила край границата. Непознато момче с очи като изумруди. ... Една жена се наслаждава на идилично лято със семейството си във вила край границата. Но идилията е разрушена с появата на непознато момче. Кое е то? Откъде е? Какво търси? Между Ааз и Теа, между реалност и добри намерения, хора от различни земи разказват историите си. Въпросите са много, а отговорите може би не са тези, на които са се надявали или очаквали. Невидимите нишки на съдбата се оказват по-заплетени и повеждат героите на романа по пътя на човечността и опрощението. Радостина А. Ангелова е ... |
|
|
С хумор, ирония и сарказъм Клери Костова-Балцер описва своите наблюдения. Обаче някои английски приятели не разбраха шегите ѝ. Тези обикновено мирни и тихи хора организираха протести. Наредиха се на опашка пред дома ѝ (чисто по английски) и издигнаха лозунги като: Ние пием не само чай! Появиха се и отговори в Туитър: Аз не обичам крикет и през цялото време се усмихвам. После обаче се оказа, че повечето са сбъркали опашката. Те всъщност се били наредили за автографи, защото били възхитени! Но вече било късно. Тези потресаващи факти са били съкратени и сега, уви, нямате никакъв шанс да ги прочетете. Все пак ... |
|
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
|
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |
|
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
|
|
Вирджиния Улф (1882 - 1941) е призната за една от най-големите писателки на XX в., ключова фигура в световната литература. През целия си творчески живот тя създава малък брой разкази и темите в тях са онези новаторски търсения от 20-те години, които изследват личността и съзнанието, конфликта между вечното и преходното, между действителното и въображаемото, и именно тяхната неповторимост изисква въвеждането на нови литературни техники. В тези ранни разкази най-добре, дори нагледно, се вижда как около зрънцето реалност Вирджиния Улф с лекота плете мрежа от мисловни асоциации - странни, мъгляви, често неразбираеми. ... |
|
|
44 жени разказват своите истински истории. Ти си на 16 и първата ти любов току-що е приключила трагично. Ти си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба. Ти си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си. Ти си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ти си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове. Ти си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си. Ти си на 64 и понякога отиваш до гардероба, за да зърнеш булчинската си ... |
|
|
Бележки под линия II. ... "Животът ни тече в блянове по нормално човешко общество, без кумири, попличности, вождове. Вожд на мегдана ни е Йоло Д. А в душите ни берат душа трите природни опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта). Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме "от всичко по малко". Вместо модерна държава, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под чужди небеса. Страната е огромна канцелария за чиновническата класа, Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата: "От същото! От същото! От ... |
