Самодивска китка

В края на 1903 г. Кирил Христов издава сборника "Избрани стихотворения" с предговор от Иван Вазов. По-рано същата година в писмо Вазов пише до автора: "Колибарските песни! - Ароматни теменужки, набрани из топлиците на народната - македонска - душа. Колко младост и простота, и няга иде от тия мили куплетчета, тъй вещо и естествено нагласени по простонародната песен!"

През 1904 г. цикълът "Колибарски песни" от сборника е редактиран отново, допълнен и издаден в самостоятелен том със заглавие "Самодивска китка". В следващите години "Самодивска китка" намира място като част от много издания по примера на втория сборник със стихотворения на Христов от 1911 г. - "Слънчогледи. Самодивска китка. Intermezzo. Царски сонети", но не получава свой втори шанс да с в самостоятелно издание.

Сегашното издание Самодивска китка на Кирил Христов съдържа 63 къса чиста и неподправена лирика, изградена върху народната песен. Настоящият том следва структурата и пунктуацията на сборника с лирика на Христов от 1911 г. Поради тази причина поместихме и встъпителните думи от тогава на титулната страница.

Кирил Христов (1875 - 1944) е несъмнено едно от най-колоритните имена в историята на българската литература. Той е поет, белетрист, драматург, публицист и преводач – личност с могъщ художествен талант и многостранни интереси, краен индивидуалист. Негова слабост и едновременно с това – достойнство – е неспособността му да живее с неопределени чувства към хората и случващото се в обществото. Болезнено емоционален, раним, мнителен и често избухлив, не понасящ фалш и измама, не признаващ компромиси, готов да оспори авторитети и мнения на високопоставени люде, ако казаното от тях приема за невярно или за полуистина.

„Петлите пеят зарана...“
„Море Доне, китка китиш...“
„Калино щерко, Калино...“
„Море Божо - немала си Бога...“
„Гора зелено съблича...“
„Малко моме църнооко...“
„Не прела гора, ни ткала...“
„Болен легна млад войвода...“
„Еднож те, Яно, целивах..."
„Дебре Димо! - Кривна Димо...“
„Я пални душо...“
„Еморе моме, моме Деспино...“
„Отка' поминах край вази...“
„Един у село - луда гидия...“
„Стояне море, Стояне...“
„Канят ме, мамо, на тежка сватба..."
„Додело ми е, девойко...“
„Дойди, лудо, на орото...“
„Двойко леле, девойко...“
„Поминувам, заминувам...“
„Първи ми петли пропеха...“
„Моме ходи, брег се рони...“
„Деяне, младо аргатче...“
„Първа рана - от пушка бойлия...“
„Гуслар ми гусли по си мегдани...“
„Киниса моме на вода...“
„Море лудо, лудо-младо...“
„Дружки Калина подканят...“
„Стойне, ке ти дойда...“
„Димано леле, Димано...“
„Дегиди Яно! Младост ми гине..."
„Снощи си, мале, поминах...“
„Троица турци, Яно, дойдоа...“
„Меглено моме, Меглено..."
„Море Радо, бела Радо...“
„Кръстано бела-цървена...“
„Пусти Димо..."
„Гиргино млада невесто...“
„Ке те молам, птичко ранобудна...“
„Я надени си, Велико...“
„От тебе моме, поплакъ до Бога...“
„Митано моме, Митано...“
„Море Божо, море жалба голема !...“
„Досади ми се, стопанке...“
„Оти, Драгано, майци не дума...“
„Егиди моме бре моме...“
„Море моме малешанке..."
„Бонке-ле малко момиче...“
„Гроздано моме, Гроздано...“
„Ебре моме, ке продадам...“
„Митано моме, Митано...“
„Научили се загорци...“
„Коня яхам - струмишки сердарин...“
„Камък да либиш, девойче...“
„Казвай, казвай, айдутъ Велко...“
„Кога, бре синко Стоене...“
„Никнала ми е мома Тодора...“
„Минко-ле, Минко девойко...“
„Невен-цвете, Невено девойко..."
„Постой, почакай, Тодоро...“
„Дважди момко слънцето погледне..."
„Егиди море тугин юначе...“
„Засвири Димо кавала...“