"Крачехме по пътеката към границата вече 3 часа. Дъждът се засилваше, а и вятърът не беше слаб. Бях се договорил с водача да ме преведе срещу 1000 франка. Докато си пробивахме път между храстите, той каза че ще бяга с мен (имал роднини в Германия). Изведнъж спря и каза: "Ето я браздата. Ще дойдем обаче друг път, защото са пуснали кучетата. Това означава, че ще стрелят." Не от смелост, а от страх, че втори път едва ли ще се навия да бягам, аз отсякох: "Не, аз не се връщам!" Водачът не знаеше, че имам 80 боксови мача зад гърба си и никога не съм се отказвал. "Добре - каза той, – следвай шума на  ...  | 
 | 
Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у  Траянов  срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в творчеството му. Тук можем да направим твърде близка аналогия между  Пенчо Славейков  и Траянов, които изминават еднакъв път на развитие и изпитват почти еднакви влияния. Подобни координати можем да набележим между  Яворов  и Траянов, сближения и отдалечавания, присъщи на творци на близки и сродни епохи. ...  | 
 | 
Книгата е от автора  Владимир Свинтила  на издателство "Захарий Стоянов". ...  | 
 | 
Преди две хиляди години един от най-великите военни лидери в историята почти унищожава Рим. Ханибал, дързък африкански генерал от Картаген, повежда армия от воини и бойни слонове през снежните Алпи и нахлува в сърцето на разрастващата се империя. Що за човек би се осмелил да се изправи срещу най-неумолимата сила на древния свят?  Ханибал е класически пример за противник с минимални шансове за успех - картагенският Давид срещу римския Голиат, но неговата непоколебимост е легендарна. Като военачалник отдавна се изучава във военните академии заради своя стратегически гений, но е много повече от велик пълководец - той е  ...  | 
 | 
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други.   ...  | 
 | 
"Романът в стихове "Евгений Онегин" е безспорният връх на Пушкиновото литературно творчество, най-внушителната му и блестяща художествена изява. Според известните думи на В. Г. Белински това е най-задушевното произведение на А. С. Пушкин, любимата рожба на неговата фантазия, отразила най-пълно личността и душата на великия национален поет. Тази гениална творба е своеобразен синтез на цялото поетическо развитие на своя бележит създател и поставя началото на класическия етап в историята на руския роман." Из книгата  "Илюзията, която ни крепи, е по-силна за нас, отколкото десет хиляди истини."   ...  | 
 | 
Повече от две хиляди години след смъртта си Юлий Цезар остава една от най-великите фигури в историята. Успехите, които носи на Рим, оформят поколенията през вековете след него и името му се превръща в синоним на "император". Макар да е най-известен като пълководеца, победил галите и удвоил териториите на Рим, той е също блестящ оратор, талантлив писател, и опитен политик.  Юлий Цезар е сложен мъж - едновременно герой и злодей. В характера му се преплитат смелост и амбиция, чест и суета. Роден в благородническо семейство в упадък, той изгражда кариерата си с такава ловкост, че от поста на жрец постепенно се  ...  | 
 | 
В Затрупана София  Кирил Христов  разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават - улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след освобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове - от балкончето на  Вазов  до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели.  Затрупана София е вълнуващ разказ за пъстрите улици на стара София, нейните сгради, ...  | 
 | 
Настоящият том предоставя автентична и изчерпателна селекция на изящните творби, излезли изпод перото на  Атанас Далчев.  Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. Той е сред видните български поети и преводачи на 20. век. Автор е на поезия с ярка философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. През 1972 г. е удостоен с Хердеровата награда на Виенския университет, а две години по-късно, по случай 70-годишния си юбилей, е отличен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден "Народна република България" - III степен. Отива  ...  | 
 | 
Книгата е част от поредицата "Красноглед" от издателство "Изток - Запад". ... Нобелистът  Иван Бунин, остроумната Тефи, жлъчната  Зинаида Гипиус, поетът и религиозен философ Дмитрий Мережковски, лирикът Георгий Иванов (когото Бунин наричал Българина), странният и хазартен Георгий Адамович - това са част от руските писатели, емигрирали в Западна Европа, които са герои в живописната мемоарна книга на  Ирина Одоевцева  "По бреговете на Сена".  Авторката добавя разкази за своите срещи със Сергей Есенин, Игор Северянин,  Марина Цветаева, Константин Балмонт, Иля Еренбург, Константин Симонов, но  ...  | 
 | 
Този том включва както "Поетическото изкуство", така и някои важни портрети на поети, с които съдбата свързва през годините  Любомир Левчев. ...  | 
 | 
В края на миналия век една книга предизвиква небивал интерес в Русия. Това е книгата на поетесата Ирина Одоевцева - удивително жива, колоритна и интригуваща сбирка от портрети, събития, характери и стихове на поети от следреволюционното време. В нея ще срещнете някои от най-знаковите имена от руския Сребърен век:  Николай Гумильов,  Осип Манделщам, Анна Ахматова, Александър Блок, Андрей Бели, Владимир Маяковски, Георгий Иванов, Михаил Кузмин,  Фьодор Сологуб  и други.  Одоевцева е любимата ученичка на Гумильов. През 1921 г. заминава за Париж със съпруга си Георгий Иванов и живее там до 1987 г., когато 92-годишна се  ...  |