Портретът на мълчанието

"Ръменеше нежно. Върхът на Атон едва се различаваше в мъглата. Морето, гладко като огледало, спокойно приемаше ситния дъжд в обятията си. Старото корабче, което от години свързва монашеската държава с истинския свят, след няколко минути щеше да стигне Дафни - малкото пристанище на Атон - и звукът от носа, който разсичаше водата, беше единственият, който смущаваше тишината на времето..."
Из книгата

"Книга, която те обгръща с една силна носталгия: онази носталгия, която ти остава в края на един сън или след потапяне дълбоко в сърцето и душата! Прочетете я незабавно!"
Жилбер Синуе