Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало.  Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и  ...  | 
 | 
Историята за Орфей и Евридика е сред най-тъжните митове от цялата вълшебна гръцка митология.  Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художествени произведения в областта на поезията, киното, операта, живописта. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживата природа с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей) и с усилията му да изтръгне своята любима Евридика от подземния свят.  Книгата е вълнуващо онагледена с прекрасните  ...  | 
 | 
"Разказа ни е построен върху непубликувани архивни документи, етнографски и краеведски изследвания, мемоари, кореспонденция, лични свидетелства. Постарали сме се, книгата да представи увлекателна и пълнокръвна картина на живота в столицата, където наред с делничните занимания нашите предци са намирали време и да се насладят на удоволствията от живота - модерните градски забавления и промяната на ценностите в столичното общество, кулинарните традиции и отношението на храната в стара София. В основата на разказа е непубликуван спомен на племенника на Георги Каназирски-Верин - д-р Петър Каназирски." Из книгата  В  ...  | 
 | 
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие  ...  | 
 | 
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на  Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова  ...  | 
 | 
Родена в обикновено семейство, без връзки и финансова подкрепа, Маргарет Тачър успява да оглави Консервативната партия и три пъти поред е избрана за премиер-министър. Тя е силна, честна, способна да прояви упоритост, но и да влезе в положението на противника, честолюбива, но невъзмутима и хладнокръвна. Тачър достига самия връх на доминираната от мъжете власт, но си остава жена. Баща успява да я убеди, че различните ръководят хората, а тунеядците просто ги следват, от него тя научава да не върви след тълпата, а да я води. Тачър е ярък пример на лидер на много млади жени."Поражение? Аз не разбирам значението на тази  ...  | 
 | 
 Александър Солженицин  пише романа си "В първия кръг" без надежда той да бъде публикуван. През 1965 при обиск на КГБ ръкописът на романа, заедно с други негови творби, е конфискуван. През 1968 г. романът е публикуван на Запад. Две години по-късно - през 1970 г., Александър Солженицин е удостоен с Нобеловата награда за литература."Съдбата на съвременните руски книги: и да изплуват, изплуват проскубани. Така стана неотдавна с  Булгаковия  "Майстор"; перата доплаваха подир. Така и с този мой роман: за да му дам макар и слаб животец, да посмея да го показвам и да го занеса в редакция, аз сам го  ...  | 
 | 
"Иван не харесва София, защото мирише на ябълки", "Тя подписваше писмата си като Чайка" или "7. декември 1901 говорих с  Лев Толстой  по телефона" - това са само някои от записките, които  Антон Чехов  прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена. "Личните бележници на Антон Чехов& ...  | 
 | 
"Окото е първият кръг, хоризонтът, който обхваща, е вторият, и повсеместно в природата тази първична схема се преповтаря безкрай." Така започва есето "Кръгове", дало заглавието на настоящия сборник на  Ралф Уолдо Емерсън  - един от най-големите американски писатели и мислители.  Книгата събира тринайсет текста на бостънския интелектуалец, чрез които богатото му творчество е представено в пълнота. "Свръхдушата", "Поетът", "За ползата от великите люде", "Торо" и най-вече едноименният "Кръгове" се фокусират върху идеята за кръговратите на съществуването,  ...  | 
 | 
За първи път на български език.  Ела, кажи ми как живееш е очарователен, завладяващ и удивително остроумен пътепис за невероятните ѝ преживявания на  Агата Кристи  по време на разкопки в Сирия със съпруга ѝ Макс Малоуън. Написана като дневник и с помощта на записките ѝ от разкопките, тази книга е не по-малко богата на вълнуващи случки, красиви пейзажи и интригуващи герои от останалите ѝ художествени произведения.  Задължителна за всеки почитател на авторката, Ела, кажи ми как живееш разкрива нови и любопитни черти от характера и живота на незаменимата Агата."Но аз си мислех в чая как Арсеник  ...  | 
 | 
 Емили Дикинсън  (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя.  Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна  ...  | 
 | 
Печатите на просвещението и съдбата на призваните.  Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления.  А те едва ли случайно са оцелели през опасни  ...  |