Тези беседи са предназначени за читатели, на които съвременната наука е слабо позната или съвсем чужда. Взети заедно, седемте глави представляват бърз преглед на някои от най-значимите и интригуващи аспекти от голямата революция, настъпила във физиката през XX век, и главно на въпросите и загадките, породени от нея. Защото науката ни дава представа как най-добре да разбираме света, но и ни показва необятността на всичко, което още не сме си изяснили. Първата беседа е посветена на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн , "най-красивата от съществуващите". Втората - на квантовата механика, в която се ... |
|
Професор Михаил Хоппал е унгарски фолклорист и етнолог, един от водещите изследователи на шаманизма и създател на етносемиотиката, автор на поредица от филми за шаманизма сред сибирските народи, Корея, Китай и др. Сборникът съдържа научни статии и тезиси, в които се разкрива същността на шаманизма, значението на шаманската болест и инициационните обреди, доказва се ползата от изследването на вярванията, митовете, фолклорните традиции, направен е опит да бъде разшифрован езикът на надгробни знаци, както и връзки между писмените повествования и оперативната човешка памет. Представени са и разяснени основополагащи понятия и ... |
|
Книгата представя един възможен прочит върху формиращите фактори, ориентациите и политическото въздействие на българските турци в края на XX и началото на XXI век тук, в България. Изследването се основава най-вече на етнографски интервюта с представители на политическия елит и граждани от средите на българските турци, проведени в различни краища на страната. Д-р Надежда Жечкова е завършила специалностите "История" и "Етнология" в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Научните ѝ интереси са свързани с политиката на комунистическия режим спрямо ... |
|
Размисли върху идеологията, историята, последиците. ... Стъпвайки върху идеологемите за етнически хомогенна "единна социалистическа нация" и за повсеместен "български родов корен", в края на 1984 г., комунистическата власт започва фронтална атака за заличаване на идентичността на турското малцинство в България. След фактическия провал на асимилаторската кампания, режимът решава да се освободи от тази общност с други средства, като през лятото на 1989 г. близо 350 хиляди турци са оставени да пресекат границата под натиска на надигащата се националистическа вълна в страната. Сборникът предлага ... |