По либретото на Рихард Вагнер. Последната част на тетралогията "Пръстенът на нибелунга". ... Защо настъпва Залезът на боговете? Какво се случва, когато удря часът на човеците и си отива епохата на боговете? Когато се сбъдне едно прастаро пророчество, магията напусне Мидгард, а боговете станат простосмъртни? Защо е обречена тяхната тирания, къде е силата и слабостта им и защо свободната човешка воля е по-силна и от най-изкусната магия? Приключения, интриги и люти битки, в които лъсват предателства и тържествуват любовна вярност и другарство, ни очакват в "Залеза на боговете". Елена Павлова е ... |
|
По либретото на Рихард Вагнер. В обем, с движение и звук настъпва третата книга от четирилогията "Пръстенът на нибелунга". ... Зигфрид, героят със свободна воля, безсрамно стиснал в ръка изкования наново в огън и магия меч Нотунг, пронизва в гърдите дракона Фафнир и взема вълшебния пръстен, от който зависи съдбата на боговете и хората. Запленен от красотата на Брунхилда, той е готов да ѝ даде не само сърцето си. И само Йорд, богинята на Земята, знае какво предстои на вселенското дърво Игдразил, прораснало през всички светове и понесло чудесата им през морето на Времето. Елена Павлова е българска ... |
|
Световна класика за деца и юноши. ... "Автобиография" от Бранислав Нушич представлява едно ново начало в сръбската литература. Нушич разказва най-забавните случки от своето детство, от периода на казармата, затвора и брака си, изпълнени със самоирония и комедийни ситуации. Произведението е наситено с остър хумор и сатира, като разкрива някои слаби страни на сръбската образователна и политическа система. В книгата за първи път са застъпени основни възгледи и теми, които по-късно Нушич ще доразвие напълно в драматургията си. "Когато за първи път съм се замислял за майчините скути, от тоя смях съм се родил ... |
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |