В своите "Икономическо-философски ръкописи (1844)", съставени в Париж, младият Маркс прави първите стъпки в разработването на икономическата теория, която ще кулминира в основното му съчинение - "Капиталът" (1867). Тук той виртуозно съчетава достиженията на британската и френската политическа икономия с критиката на класическата немска философия: читателите ще намерят проникновен анализ както на Адам Смит, така и на Хегел. Основно понятие, разработено от Маркс в Ръкописите, е отчуждението: проблем, който ще стане централен за XX в. - от екзистенциализма до социалната теория - и става изключително ... |
|
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
Настоящата монография представлява панорамно изследване на външнотърговския стокообмен на България, обхващащо периода от последната социалистическа петилетка, прехода към пазарна икономика и първите две години от членството в ЕС. Авторът разглежда стокообмена като индикатор на възможностите на отраслите промишленост и селско стопанство и от този ъгъл прави оценка на експортния потенциал на техните производства. Анализирана е експортната структура от гледна точка на дела на стоки с висока, средна и ниска добавена стойност. Показана е голямата зависимост на българската икономика от внос на енергийни ресурси, суровини и ... |
|
|
Д-р Джордж Саймън е специалист в област, в която малцина са сведущи: манипулирането. Първата и естествена представа на всеки е, че манипулаторите са някъде отвън, те са кукловодите в сянка зад кулисите. В общия случай обаче манипулаторите не са чужди хора... Вашите деца - особено юношите - са истински експерти в това; няма да е изненадващо такъв да е и партньорът ви. Колега може тихомълком да работи срещу вас, докато тръби, че помага, а шефът ви – да си подсвирква на гърба на слабостите ви. Манипулативните хора имат две основни цели: да печелят и да изглеждат добри, докато го правят. Едва ли е успокоение това, че понякога ... |
|
|
Тази книга има за цел да опише психологическите характери, които образуват душата на народите и да посочи по какъв начин историята на един народ и неговата цивилизация изхождат от тези характери. В това свое класическо произведение Густав Льобон разглежда образуването, развитието и душевното устройство на историческите народи през всички исторически времена според случайностите на завоевания, миграции или политически промени. Издирва постоянните и променливите черти на характерите на народите като се опитва да отговори на въпроса дали личностите и народите се стремят към равенство или, напротив, към все по-голямо ... |
|
|
Важно е не какво казваш, а какво чуват хората. ... Защо някои хора успяват да намерят работа благодарение не на друго, а на думите си? Защо други дори не допускат проблемите да се появят, и ако все пак възникнат - се справят с лекота с тях? Какво стои зад побеждаващите слогани - и зад грубите политически грешки, вещаещи края на кариерата на някои политици? Защо някои реклами веднага ни пленяват, а други предизвикват единствено досада? Защо някои речи срещат отзвук и се помнят, докато други са обречени на забрава още преди да се произнесат? В "Думите, които работят", д-р Франк Лунц, архитект на езика и ... |
|
|
"Единственото нещо, заради което човек може да се чувства наистина виновен, е да отстъпи от желанието си."Жак Лакан ... Мотото на Лакан за етиката на психоанализата включва един дълбок парадокс. Традиционно, от психоанализата се е очаквало са позволи на пациента да преодолее пречките, които са предотвратявали достъпа му до "нормалното" сексуално наслаждение; днес обаче сме бомбардирани от различни версии на разпореждането "Наслаждавай се!". Психоанализата е единствения дискурс, в който Ви се позволява да не се наслаждавате. Пламенната защита на Лакан от Славой Жижек утвърждава Лакановото ... |
|
|
Сигурността в концепцията на присъствието. ... "Написаното в книгата не може да се отнесе към който и да било един-единствен специализиран дискурс - поради това, че текстът се стреми да се приближи до състоянието на дискурса на сигурността, който е далеч от това да бъде строго ограничен, дори по-скоро е обратното: той е неудържимо разширен. Въпреки това в книгата според мен има нужната за едно изследване дисциплина. Тя, от една страна, се изразява в непрестанните опити от моя страна да спазвам хигиената на мисленето. От друга страна, дисциплината се открива в три ясно разграничени аспекта на разсъжденията по ... |
|
|
Изследване на народната душевност. ... В това класическо произведение на Густав Льобон са събрани основните принципи на поведението на тълпата. Изследването обхваща тълпата като явление - нейните свойства, основните видове тълпи и причинно-следствените връзки, характерни за този специфичен социален обект. Льобон описва как хората в тълпата губят индивидуалността си и проявяват нови качества, които до този момент не са им били присъщи. Характеризирайки тълпата като група хора, обхванати от общи чувства, стремежи и настроения, социологът изтъква някои от характерните ѝ качества: заразяването от общата идея; ... |
|
|
Кой е Хърбърт Спенсър? Най-известният английски мислител през XIX век, учителят на Чарлз Дарвин по еволюционното учение Любимият философ на Джек Лондон Недолюбван и от "леви", и от "десни" интелектуалци Без университетска диплома, сам той - повече от всеки университет Безкомпромисният радетел за истинската свобода на човека Мотото на тази книга спокойно би могло да бъде: "Да мисля със собствената си глава, пък да става каквото ще!" ... |
|
|
Доколко една мисъл за, върху, през и чрез Дерида следва да си позволява волности с привлекателно звучащи негови фрази и изрази, откъсвайки ги от непосредствения им контекст, свързвайки ги на пръв поглед свободно с други изрази, с други понятия? Доколко следва да свързва онова, което в творчеството на френския мислител тъкмо е оставало разпръснато, разединено? Докъде може да се проследява недоизказаното в изреченото, в разговорите, в неслучилите се срещи? Отклонение от буквата несъмнено има. Но това отклонение е вече в самата буква. Контекстът не е достатъчен, но концептуалният ход не е просто да се деконтекстуализира, а ... |
|
|
Книгата съдържа статии на английски и български език писани от Мария Ванева,Олег Георгиев, Кристиан Кейпс, Ива Манова, Смилен Марков, Герасим Петрински, Карлос Стел, Величка Такева, Иван Христов и Атанас Шиников. ... |
