Милен Любенов е преподавател в катедра "Политология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на политическите партии и партийните системи, сравнителната политология, българската политика. Специализирал е европейски партии и партийни системи в Нидерландия. Автор е на монографията "Българската партийна система: групиране и структуриране на партийните предпочитания (1990 - 2009)". В периода 2012 - 2017 г. е секретар по вътрешна политика на президента на Република България и председател на Комисията по наименуване на обекти с национално значение и ... |
|
"Против изборите" е диагноза за състоянието на демокрацията по света е призив за радикална реформа, която да върне контрола над институциите отново в ръцете на обществото, като разкъса здравата хватка, в която и силите на популизма, и силите на технокрацията са хванали съвременните либерални демокрации и ги задушават. Политическото есе на нидерландеца Давид ван Рейбрук има над 12 издания в родината му и е преведено на 18 езика. В него той описва противоречията и неразрешимите проблеми, които има в самата същност на представителната изборна демокрация - липсата на истинска представителност, лобизмът и ... |
|
"Нашата историческа наука има сериозни постижения по проучването на българския национален въпрос, в който македонският въпрос заема централно място. По редица политически обективни, а често и субективни причини, в България истината много трудно си пробива път и с право и сега може да се заяви, че занимаването с проучването на македонския въпрос съвсем не е престижна работа, тъй като управляващите, от самото му възникване на Берлинския конгрес през 1878 г. та до днес, винаги са смятали, че насоките за решаването на българския национален въпрос трябва да ги дават те. Друг е въпросът доколко те имат познанията и ... |
|
Един пояс, един път: Светът е за всички. Разривът между богатство и бедност, както и неразбирателството между хората, са най-належащите предизвикателства, пред които са изправени всички държави. Ние сякаш сме приели т. нар. глобализация за даденост; фактически, тя е по-скоро частична и се отнася само за крайбрежните и развитите райони. В модерните времена населението нараства от първоначалните няколко милиона в Европа до стотици милиони в САЩ, а после - към милиарди в нововъзникващите страни. Морските пътища, създадени от Европа, и правилата, въведени от САЩ, вече не могат да регулират отношенията на такова многобройно ... |
|
Наблюдаваме тревожна тенденция. Транснационалният капитал, наднационалните финансови елити и задкулисието на една разпадаща се хегемония водят унищожителна битка за планетарно превъзходство и контрол, въоръжени с доктрината на неолиберализма и пазарно-културния глобализъм. Политическите анализи са една от формите на съпротива и политическо пробуждане срещу масовото наливане на заблуди. Днешният свят е активна платформа на информационните войни, в които битката е за умовете, убежденията и дори за поведението на хората. Тази книга е за превръщането на еднополюсния свят в многополюсен. Един сборник с публицистични текстове и ... |
|
"Само капитализъм" е провокативен разказ за миналото и бъдещето на капитализма - и за новата схизма между икономическите модели на Изтока и Запада. Днес капитализмът е не просто доминираща, а единствена социално-икономическа система в света. В книгата икономистът Бранко Миланович разкрива причините за тази решителна историческа промяна и очертава границите на новото световно разделение - между западния либерален меритократичен капитализъм и политическия авторитарен капитализъм, олицетворен от Китай. Той търси корените на още неслучилото се бъдеще, към което вървим не само под натиска на това съперничество, но и ... |
|
Една друга история на преходното време. Отърсвайки се от не-свободата, ние не влязохме в демокрацията, просто излязохме от обсега на произвола. Мнозина приеха свободата като лично консумативно благо. Но тя изискваше много последователни и колективни усилия и щеше да бъде такава, каквато я направим. За това ни липсваше както собствен опит, така и познание за смисъла и правилата на демократичната култура. Можеха ли тези липси да бъдат запълнени само от вносен опит и познание, от понятията и принципите, идващи от високата теория? Въпреки безспорния си престиж, високото нормативно познание не ни помагаше да разберем защо ... |
|
Сара Илиева е най-младият ни автор. На 12 години създава две книги "Математически трикове. Как да решаваме задачите бързо и хитро - Ниво 1" и "Математически трикове. Как да решаваме задачите бързо и хитро - Ниво 2". Тя сподели, че е решила да напише книгите "За другите деца, които да могат бързо и лесно като мен да решават задачите по математика.". Описаните математически трикове са малко известни, като част от техниките са измислени от Сара. С използването на триковете трудните задачи стават лесни за решаване, а в други случаи времето за решаване на дадена задача се съкращава, което е ... |
|
Историческа социология на наказателните политики в България. ... "Аналитичният фокус на това социологическо изследване представляват исторически специфичните начини на упражняване на на наказателната власт в три макросоциални контекста: българското капиталистическо, социалистическо и постсоциалистическо общество, с акцент върху разривите, прекъсванията и несъизмеримостите, но и върху контюинитета, приемствеността и наследството; различията срещу повторенията. Да анализирам стратегиите на наказателната власт означава реално да уловя социалното функциониране на нейните механизми между две граници: между правните ... |
|
Свършва ли епохата на свободата? Започва ли ерата на страха и контрола върху човека? Какво зависи от нас? Какво следва след популизма в България? Как ще се промени животът на следващите няколко поколения и кои ще са факторите, които решават дали гражданите на дадена държава ще живеят добре? Намираме ли се в повратен момент от политическата история на човечеството, такъв, в който хората изобщо, независимо дали "обикновените" или "необикновено овластените", ще вземат все по-малко решения? Доколко политическите и социалните процеси са обективни и доколко можем да ги управляваме? Какво зависи от нас?" ... |
|
Настоящата книга, написана на достъпен език, разкрива увлекателно историята и културата на Древен Рим и би била интересна за всички любознателни читатели, запалени по антична история. Професор, доктор на историческите науки Димитър Петров Попов (1950 - 2015), през целия си творчески път е преподавател по стара история в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите изследвания се отнасят до античната история и култура и преди всичко към разкриването на културните взаимодействия на траките със средиземноморския свят и във взаимното влияние на различните религии. ... |
|
"Европа. Истории за империи" обединява философия и история в ново изследване върху властта и имперската история на Европа. Водещата идея е, че в основата на индивидуалния политически опит лежи метафизическият и това се разкрива в множество свидетелства в историческата литература. Вълканов следва тази идея в няколко ключови момента от развитието на Европа от XV до XX век. Властта променя всичко. Тя снема старите представи за морал и показва света в напълно нова светлина, която изправя всички пред избор за това кои са в действителност и какво искат да бъдат. Отговорът на този въпрос, превърнат в безкрайна редица ... |