|
 |
Експертите на преходаДостена ЛавернЦена за доставка за гр. София - 2.90 лв. Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв. За цена и срок извън гр. София кликни тук. Тази книга може да бъде доставена в дните:
Петък 28-02-2020 г. или Понеделник 02-03-2020 г.
|
Описание
Българските think-tank и глобалните мрежи за влияние 
"Хипер-модерно като тема, но и като анализ, съчетаващ увлекателен литературен стил със сериозен и оригинален научен подход, изследването на Достена Лаверн успява да представи българския казус като огледало на бъдещето на Западния свят."
Никола Гийо, изследовател и програмен директор в „Сошъл Сайънс Рисърч Каунсил“, Ню Йорк
"Става дума наистина за едно от първите антропологични проучвания в света, описващи специфичния експертен елит на тези неправителствени организации, включени в глобалните мрежи за износ на демокрация."
Марк Абелес, директор на „Международен институт по съвременна антропология“, Париж
"Изненадана съм от безбройните общи находки и изводи, които свързват изследването на Достена Лаверн с моите проучвания на неформалните мрежи на медиаторските елити в сянка в САЩ, Полша и Русия."
Жанин Ведел, професор, изследовател в „Ню Американ Фаундейшън“, Вашингтон
"Значимо интелектуално събитие не само за България. Свързвайки българския преход, чиято невидима ръка се оказват до голяма степен българските think tanks, с логиките на глобалните мрежи за демократизация в света, авторката разкрива по какъв начин неолибералнната парадигма деконструира институциите на демократичната модерност и публичната сфера както в областта на политиката, така и в полето на социалните науки и медиите."
Лиляна Деянова, доцент по социология в СУ „Климент Охридски“
- Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия?
- Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество?
- Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност?
- Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България?
- Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски държави?
"Хипер-модерно като тема, но и като анализ, съчетаващ увлекателен литературен стил със сериозен и оригинален научен подход, изследването на Достена Лаверн успява да представи българския казус като огледало на бъдещето на Западния свят."
Никола Гийо, изследовател и програмен директор в „Сошъл Сайънс Рисърч Каунсил“, Ню Йорк
"Става дума наистина за едно от първите антропологични проучвания в света, описващи специфичния експертен елит на тези неправителствени организации, включени в глобалните мрежи за износ на демокрация."
Марк Абелес, директор на „Международен институт по съвременна антропология“, Париж
"Изненадана съм от безбройните общи находки и изводи, които свързват изследването на Достена Лаверн с моите проучвания на неформалните мрежи на медиаторските елити в сянка в САЩ, Полша и Русия."
Жанин Ведел, професор, изследовател в „Ню Американ Фаундейшън“, Вашингтон
"Значимо интелектуално събитие не само за България. Свързвайки българския преход, чиято невидима ръка се оказват до голяма степен българските think tanks, с логиките на глобалните мрежи за демократизация в света, авторката разкрива по какъв начин неолибералнната парадигма деконструира институциите на демократичната модерност и публичната сфера както в областта на политиката, така и в полето на социалните науки и медиите."
Лиляна Деянова, доцент по социология в СУ „Климент Охридски“
Страници от тази книга
 |  |  |  |  |
Съдържание
Към българското издание - предговор на Достена Лаверн
От Индиана Джоунс до гражданина-антрополог - предговор на Марк Абелес
Част 1 - Think tank: terra incognita?
Библиография
От Индиана Джоунс до гражданина-антрополог - предговор на Марк Абелес
Част 1 - Think tank: terra incognita?
- Анализираните анализатори...
- Антропологът в затруднение
- Солидарност с „излезлите от мода“ изследователи
- Да останеш „чист изследовател“?
- Да продължиш въпреки всичко
- Изследователят и предметът на изследването
- Експертите се самоанализират
- Запазена територия за посветени
- Международна библиография
- Българските автори
- Подходът на редките критически извори
- От Лиляна Деянова до Лоик Вакан
- Интернационалът на експертите по демокрация
- Критика на парадигмите на развитието
- Развитието се превръща в работа на гражданското общество
- Антрополозите на развитието
- Критика, сведена до технически критерии
- Утопията „глокалност“
- Антропологическият подход
- Избягване на нормативните визии
- Приносът на няколко автори по политическа антропология
- Think tanks като предмет на изследване на антропологията на институциите
- Сравняване на институционалната култура на think tanks с други подобни среди
- Неуловимата институция между личности и мрежи
- Политическото в центъра на вниманието
- Антропологът в затруднение
- Българският преход: от историята до интерпретацията му
- Историята на прехода
- От транзитологията до критериите на Европейския съюз
- Може ли демокрацията да се мери? Примерът на „Фрийдъм Хаус“
- Критериите за приемане в Европейския съюз
- Политическият преход
- Символичната дата
- Първородният комплекс на демократичната опозиция
- От двупартийната система до завръщането на „царя“
- Икономическият преход
- Закъснението на реформите
- Натискът на международната общност
- Българската демокрация – внесена, утвърдена и подпомогната отвън
- Американската подкрепа и влизането в НАТО
- Политическа помощ и помощ за think tanks и НПО
- Пътят към Европа
- Процесът на балканско сътрудничество
- Преходът според think tanks
- Демократизатори, модернизатори, декомунизатори
- Адаптатори и контрольори на демократическата парадигма
- Общество пред „цивилизационен избор“
- Приказката за демократичния преход
- Новият социален договор
- „Въстаниците“ от 1997 г.
- „Американският произход“ на българското гражданско общество
- Селяните-граждани от Миндя
- Налагане на демокрацията отдолу
- Теорията за Вътре/Вън
- Театърът на прехода?
- Историята на прехода
- Люлката на гурутата на демокрацията
- Интелектуалците по пътя на политиката
- Ерата на експертите
- Дисидентство и think tanks: „интелектуална оргия“ под заслона на властта
- Дисидентските политически организации
- Пътят на Деян Кюранов
- Парадисидентски интелектуални среди
- ЦИД: майка на българските think tanks
- Група приятели
- Социален и познавателен капитал
- „Американската връзка“
- Когато стените проговорят
- „В началото всички бяхме антикомунисти“
- Клонирането на ЦИД
- СДС: партията на всички български think tanks
- Кръгът „Желев“ и фондация „Науман“
- „Шаманите“ на втората демократична революция
- Институт „Отворено общество“ в София и българското гражданско общество
- Една американска фондация, посрещната от българските социалисти
- Държава в държавата
- Стъклената сграда
- Децата на „Сорос“
- Когато „Сорос“ сам стане think tank
- Всички в България са think tank... С изключение на тези, които не са успяли
- Историята на един пропаднал проект
- Англофоните и „другите“
- Невъзможното „гражданско общество“
- Икономиката на проектите – пазарна?
- Появата на левите think tanks: режисиране на една алтернатива
- Залозите на развитието на пазара на проекти
- Професионализация на политиката и деполитизация на проектите
- Интелектуалците по пътя на политиката
- Колективни утопии и лични амбиции
- Институциите: от теориите до всекидневните реалности
- Символиката на местата
- По следите на водещите институции
- ЦИД, „Министерство на реформите“
- ЦЛС – „Корпус за бързо реагиране“
- Сублимиране на личните съдби
- За необикновените „обикновени съдби“
- Иван Кръстев: изкуството на компромиса
- Евгений Дайнов: демократичният преход и ерата на Водолея
- Делфините в ерата на Водолея
- Политиката на Водолея
- Наследник на епохата на Людмила
- Институциите: от теориите до всекидневните реалности
- Преходът към нов тип наука и знание
- Типът think tank изследване: инструмент на промяната
- Полезно за обществото
- Интердисциплинарно
- Отворено към световните дебати
- Обективно, но способно да предсказва бъдещето
- Продаваемо и комуникируемо
- Езикът на проектите
- Мрежите на медиаторите
- Ограбването на академичната легитимност
- Изследователските мрежи и мрежите на дебатите
- Диктатът на модите
- Между миналото и бъдещето
- Нов български университет (НБУ)
- Типът think tank изследване: инструмент на промяната
- Медиаторите: акушери на новото българско общество
- В служба на новата икономика
- Внос на парадигми, износ на информация
- Борбата срещу корупцията и сивата икономика
- Глобална България: инструмент за контрол на европейските фондове?
- В сърцевината на политическия живот
- Кой измисли предварителните президентски избори през 1996 г.?
- Китовете в Марица и други небивалици
- Предварителните избори: „гениална идея“ на ЦЛС
- Агенти на неформалната дипломация
- Медийна вездесъщност: българските spin doctors
- Шамани на демокрацията
- Експерти и лидери на общественото мнение
- Ангажирани интелектуалци
- Износители на локално знание
- Кой публичен дискурс оспорва ролята на експертите?
- В служба на новата икономика
- Пазарът на проектите
- Стратегиите за финансово оцеляване: въпрос на идентичност
- Идеята за най-добрия модел
- „Истинските“ и „фалшивите“ актьори на гражданското общество
- Професионализъм срещу идеология
- Гъвкавост/Бюрокрация
- Американският модел/Европейският модел
- Независимост/Зависимост
- Конкуренция и сътрудничество
- Know-how: търговски фонд на think tanks
- Уникално и внесено ноу-хау
- От практическото към теоретичното ноу-хау
- Износ на ноу-хау
- USAID: логиката на американската помощ за българското гражданско общество (1989–2008)
- Приоритети в развитие, 1990–2008
- Парадоксът на устойчивото развитие
- Насърчаване на ownership на проектите: стратегия за изтегляне на финансирането
- Заключение
- Стратегиите за финансово оцеляване: въпрос на идентичност
- Логиката на мрежите
- Идеята за мрежата в социалните науки
- Интернационалът на експертите
- От Студената война до минималния либерален консенсус
- Професионални кариери: от Световната банка до Европейския съюз
- Дискурсът за мрежата
- Култът на неформалното
- „Born to network“ (Родени да комуникират в мрежа)
- Глобалната мрежа за развитие (GDN) и идеологията на мрежите
- Понятието социален капитал в проектите на ЦЛС
- ЦЛС и ЦЕУ: как работят мрежите
- Достъп до мрежите: пътят на Иван Кръстев
- Централноевропейският университет – ядро на мрежите на институтите за академични изследвания
- Иван Кръстев и стратегическите проекти на ЦЕУ
- ЦЕУ и трансформацията на социалните науки
- Националната мрежа на ЦЛС: отражение на мрежите на ЦЕУ
Библиография
Рейтинг
Рейтинг: 7.95 / 44 гласа 
| За да оцените книгата "Експертите на прехода", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система: |
Други интересни предложения
Мнения на посетители
Добави мнение Иванова
Поздравления за смелостта на Д.Лаверн.Мнозина в България са наясно с ролята на центровете и хората, които описва! Но Достена е имала доблестта да защити тезите си. Уви, такава дисертация в БГ не би била допусната до защита! "Мислителите", които описва Достена, са хора, които преди 10.11.1989 ни учеха на комунизъм, преподаваха "научен комунизъм", а след 10.11. станаха първи демократи и глашатаи на новите силни на деня!
доц. д-р П.Бонева
Кратката презентация от Увода както и съдържанието ме заинтригуваха много. Едно различно гледище към институционалирането на т. нар. неправителствени организации и техните гурута които подменят и иземват фактически истинското гражданско общество претендирайки за негови лидери. Обезателно ще я потърся в големите библиотеки.
доц. Иванов
Този сериозен научен труд е от фундаментално значение за разбирането на България след 1989-та в контекста на глобалния преход към неолиберализъм. Макар и повечето граждани да усещат инстинктивен гняв към "експертите", които рецитират идентични лозунги от всяка медия, то гражданите трудно могат да видят социалните отношения, в които тези т.н. "Експерти" са въвлечени. Макар и научна, книгата е изключително четивна. Препоръчвам я на всички, които искат да разберат какво се случи след 1989-та година!
Виолета
Г-жа Достен Лаверн е дъщеря на Мария Пиргова, политолог и политически съветник на президента Първанов. В книгата г-жа Пиргова е цитирана редовно като "М.П., политически съветник".
Тъй като 90% от книгата са лични биографични детайли за разни хора в България, до които нормалните граждани - да не говорим за живеещи във Франция - нямат достъп, то предполагам, че книгата ни дава рядката възможност да видим стила на анализи, характерен за президентството.
Закупилите тази книга, купуват също
| |||||||
 | |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
|
