Антологията по раннохристиянска литература включва преводи от старогръцки и латински език на откъси от 32 произведения, представящи 26 автори и анонимни творби. Текстове като т. нар. "Послание на Варнава" и два коментара към Псалмите на св. Йоан Златоуст са представени в пълна форма без съкращения. Антологията включва както вече познати на българския читател автори и свети църковни Отци (Йоан Златоуст, Григорий Назиански, Василий Велики, Киприан, Августин), така и важни, но по-малко познати или неиздавани досега на български автори като светите Ерм, Юстин, Климент Александрийски, Хиполит Римски, Ириней Лионски, ... |
|
|
Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература."Свещеното Писание на Стария Завет идва при нас от дълбините на времето. То носи със себе си откровението за сътворяването на света и човека, разкрива началото на свещената история. Препредавано като устна традиция, записвано по Божие вдъхновение, то съдържа боговдъхновената истина. Тази истина често пъти е обвита в образното мислене на древния човек, в изразни средства, език и обстоятелства, които изискват искрена вяра в Бога, сериозен анализ и усилия, за да се стигне до нея. В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, има много места, които ... |
|
|
Пето преработено и допълнено издание. ... "Библията отговаря на въпроса защо е създаден светът, защо е създаден човекът, защо е написана самата тя. На въпроса как отговаря науката, знанието, човешкият разум. Тези два въпроса са от различни полета на знанието. Единият е от полето на духовното знание, а другият - на емпиричното. Днес техните отговори, вместо да се допълват в съвместимост и единодействие, са в трагично противопоставяне. Дори Еклисиаст проплаква, че намирането им е тежко занятие, което Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в него (1:13). Смесването на тези полета на знание, липсата на ... |
|
|
Това е една от най-интересните и оспорвани книги за библията. Великият цар Соломон се впуска да изследва земния живот и стига до катастрофалния извод, че "всичко е суета и гонене на вятър". А какво не добро за човека, и как животът му да има смисъл, това е изводът от цялата книга. Въпреки внушителната си възраст от 3000 години книгата звучи удивително актуално. За улеснение на читателя в текста са поместени кратки обяснения. Техен автор е Здравко Ненов, ръководител на издателство "Верен" и автор на книги с библейска тематика. Книгата е част от поредицата "Запознанство с Библията" на ... |
|
|
Митрополит Йеротей (Влахос) е един от най-изявените и продуктивни православни автори на съвремието с над 60 книги, преведени на десетки езици. Роден е през 1945 г. в Йоанина - Епир, Гърция. Завършва Богословския факултет на Солунския университет. През 1972 г. е ръкоположен за свещеник. Служи в Атинската архиепископия като проповедник и отговорник за работата с младежта. През 1995 г. е избран за митрополит на Навпакт и Св. Власий. Още от младежките си години проявява интерес към наследството на отците на Христовата църква, като специално се интересува от учението на св. Григорий Палама. Общуването с монасите от Света гора ... |
|
|
Рационален поглед към емоционален въпрос. Всеки месец над хиляда българки умишлено премахват детето си с аборт по желание (БГНЕС, 2020), което класира България на първо място в Европейския Съюз по регистрирани аборти. Нещо повече, откакто абортът е легализиран в България през 1953 година, статистиката показва, че над шест милиона Българи са били убити (отровени, разчленени, обезглавени) в утробата. В тази книга, д-р Р. Ч. Спроул използва уникалната си гледна точка като много опитен пастир-богослов и обучен философ, за да предостави добре обмислени и състрадателни отговори на трудните въпроси, които съпътстват ... |
|
|
Томът включва произведения на Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Григорий Нисийски, Св. Дионисий Ареопагит, Еп. Йоан Скитополски, Преп. Максим Изповедник."Не на всекиго... не на всекиго е дадено да разсъждава за Бога. Това не е нещо, което се придобива лесно, и не от пълзящите по земята. Ще добавя също - не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко. Не на всекиго, защото на това са способни хора, изпитали себе си и напреднали в умозрението, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си. За нечистия не е дори безопасно да влезе в досег с Чистия, ... |
|
|
Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
|
|
На Синайския връх Бог се явил на Моисей и дал Своя първи Завет към израилския народ. За потвърждение на това събитие Той написал по чуден начин върху две каменни плочи десет Свои основни заповеди към людете Си. За съжаление повечето израилтяни възприели Божиите наредби по един чисто юридически начин. Те ги изпълнявали формално, поради което не можели да достигнат истинска близост със Своя Творец. При въплъщението Си Бог Слово явил на хората колко е недостатъчно за истинско богообщение подобно възприемане на Божиите заповеди. Господ показал, че тяхната същност е в любовта - към Бога и към ближния. В третата част на ... |
|
|
В книгата са събрани почти всички автентични свидетелства за великия отшелник. Първата част съдържа житието на преподобния в превод от оригиналния текст на свети Атанасий Велики. Втората част обхваща свидетелства за светеца, които са предадени от поколението монаси, живели непосредствено след него и общували пряко с него. Тук са включени изреченията от Патерика, както и записаните от преподобни Иоан Касиан свидетелства на египетски пустинници, с които той лично е беседвал. Третата част съдържа писмата на преподобни Антоний, които той изпраща до свои духовни чеда. За първи път се издава български превод на цялото житие от ... |
|
|
Пътят на древните, по който са ходили беззаконниците."Какво знаем за Книга на Йов? Не много. Героят страда непрестанно. Изгубил е синовете си и целия си добитък. И чеше раните от проказата си. Злочестията, принудили го да ридае, са изброени още в пролога. Това са злодеяния, сторени му от сатаната с позволението на Бога. Но Йов намеква за нещо друго и това друго нещо е повече от намек. Той дебело подчертава причината за нещастието си, която не е сред злочестията, изброени в пролога. Причината не е нито божествена, нито сатанинска, нито материална, а човешка, само човешка." Рене Жирар ... |
|
|
Възникналият уточняващ спор за епиклезата на Фераро-Флорентинския събор разкрива дълбинни пластове на различия в сакраменталното осмисляне на Евхаристията и самото претворяване на светите Дарове в Източната и Западната средновековна християнска традиция. Фундаментален се оказва тъкмо проблемът за есхатологията, който е свързан с начина на възприемане на реалността и тайнственото претворяване (превръщане) на Даровете, заедно с времето (момента) и извършителя на това тайнство. Двете традиции сблъскват не просто две различни практики, а две богословски светотайнствени парадигми, отразяващи два типа съзнание за тайнствата, ... |
