| "Някога" -  ето я най - красивата дума. Някога -  означава минало (смътен спомен). Или бъдеще  (смътна мечта). Някога -  означава минало! Някога -  означава бъдеще! И -  никога настояще! Никога! (Настоящето -  най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ...  | 
|  | 
| "Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ...  | 
|  | 
| Основана на дълги проучвания и огромен документален материал, книгата „Ти вярваш” предлага на читателите гледната точка на Леа Коен върху темата за Холокоста и свързаните с него събития в Царство България и в съседните му страни през периода 1940 – 1944 година. Тук става дума за спасението на едни евреи и не-спасението на други, за безмилостни преследвания, но също и за онази „спасителна съпротива“, оказана от различни кръгове на гражданското общество и от самите евреи, благодарение на която 48 000 български евреи не са депортирани в лагерите на смъртта в Полша. За първи път се анализират и публикуват документи  от  ...  | 
|  | 
| Този роман е любовен химн към онова "трето измерение" на мъжа и на жената - двойката. Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която "всяко  ...  | 
|  | 
| Писател, филантроп, учен, библиотекар, дипломат, изобретател, философ, самохвалко и шегобиец, Бенджамин Франклин е един от най-удивителните герои в американската история - факт, който не е убягнал и на самия него, както личи от автобиографията му. Без изобщо да коментира превратностите около американската революция, Франклин фокусира острия си ум върху културата и обществото в колониална Филаделфия, създавайки най-истинската легенда за човека с невзрачен произход, който с упорит труд сбъдва "американската мечта" и става "някой". Първоначално публикувана на френски през 1791г., а после преведена на  ...  | 
|  | 
| Кнут Одегард е роден на 6.11.1945 г. в гр. Молде, Норвегия. Следвал е теология и филология в университета в Осло и в Кеймбриджския университет. Доктор по литература, 1989 г.   Дебютира като поет през 1967 г. с книгата си „Мечтателят, скитникът и кладенецът“ и оттогава е издал 35 книги с поезия, художествена и нехудожествена проза. Международно признат е като водещ скандинавски поет и е един от най-превежданите съвременни поети (на 30 езика), като пет от преводните му книги са на английски, две на френски, две на български, една на китайски и една на арабски.  През 1989 г. с решение на Норвежкия парламент му е предоставена  ...  | 
|  | 
| 73 действителни истории за спорта, Вселената и всичко останало...  Вече повече от 20 години странните, завладяващи и непредвидими истории на Иво Иванов прелитат над океана, за да стигнат до многобройните му, всеотдайни читатели в България. В Кривата на щастието, издателство  Вакон  е събрало едни от най-добрите му текстове, публикувани през последните години в различни родни медии, някои от които с над 70 хиляди прочитания в онлайн пространството.  Стилът на писане на Иво Иванов не подлежи на категоризация и излиза извън оковите на стандартната журналистика не само в български, но и в световен мащаб. В неговите ръце  ...  | 
|  | 
| Дьорд Петри (1943-2000, Будапеща) е унгарски поет, преводач и журналист, носител на наградите "Кошут" и "Атила Йожеф". Завършва "Унгарска филология" и "Философия" в Будапещенския университет. Първата му стихосбирка "Обяснения за М." излиза през 1971 година. От 1974 г. е писател на свободна практика. В периода 1975-88 г. има забрана за публикуването на творбите му, негови книги излизат чрез "самиздат" и извън Унгария. През 1981-89 г. е редактор на списание "Бесельо" и важна фигура в унгарската демократична опозиция. През 1994 г. става народен  ...  | 
|  | 
| "Какво събира в една книга Мохамед Али,  Бродски, Майлс Дейвис,  Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи?  Иван Ланджев  идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант."  Георги Господинов   "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били  ...  | 
|  | 
| Мистика на историческата травма - това е най-краткото определение за разказите в сборника Титан.  Сергей Лебедев  е създал нов жанр, в който ирационалното е инструмент за преодоляване на смъртоносните последствия от историческото, реалното зло. В сгъстените до крайност, концентрирани до невъзможност за преглъщане разкази миналото е чудовището под леглото, призракът зад прозореца, сянката върху слънцето.  Сергей Лебедев (1981 г.) е руски журналист и писател. Още с дебюта си  Предел на забравата  получава международно признание - творбата е издадена на повече от 15 езика, а българският ѝ превод е награден от Съюза на  ...  | 
|  | 
| Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия.  Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете,  ...  | 
|  | 
| Стихотворения. ... Преди няколко месеца автора отпразнува своята 100-годишнина. Сан Франциско - градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години - нарече улица на негово име и обяви 24 март за "Ден на Лорънс Ферлингети". Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век - и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване.  Лорънс Ферлингети e роден в Бронксвил, Ню Йорк. Завършва магистратура по английска литература в Колумбийския университет (1947) и докторат в парижката Сорбона (1950). Служи във флота в годините на  ...  |