"Журналистката Тайна Тервонен придружава няколко месеца една съдебна антроположка и една изследователка, които разравят следите на Босненската война. Изящно написана книга, напомняща древна приказка. Напомня за Антигона, която търси място да погребе своя брат." Катлийн Евин за France Inter "Съчетавайки проучване на терен, пътни записки, изящно портретиране и културна и политическа история, нейният разказ и изкусната му полифоничност предлагат самобитен поглед към следвоенната ситуация на Балканите - като ни напомнят преди всичко нашия дълг да не забравяме, защото да дадеш име на едно тяло, може да донесе ... |
|
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
|
Идеята да се публикува второ и допълнено издание на "Атиловите империи - триумф и срив" възникна на фона на серията от избори за народно събрание и в контекста на задълбочаването, разширяването на обхвата и претенциите на руския управляващ елит за възстановяване на империята на съветското пространство от времената преди 1997 г. Фронтовата линия на рускоукраинската граница, около която се "завъртяха" неформалните и формални дипломатически похвати, показа жизнеността на "архаичните" сили в първата четвъртина на 21-то столетие от новата ера. България отново е на граничната зона върху спиралата ... |
|
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
|
|
"Ако си представим всички съботи през 1982 -ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката. Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а ... |
|
|
Публикуван за първи път през 1813 г., Гордост и предразсъдъци, най-прочутият роман на Джейн Остин, продължава да вълнува и заема достойно мястото си не само в пантеона на най-великите книги, писани някога, но и в сърцата на поколения читатели. Когато богатият, от добро семейство и най-важното - неженен - господин Бингли пристига в провинциалното английско градче и наема разкошното имение Недърфийлд за сезона, съседите му са категорични. Заможният ерген се нуждае от съпруга. Особено присърце тази задача се приема от госпожа Бенет, чието семейство с пет неомъжени дъщери е сред най-близките съседи на очарователния млад ... |
|
|
Когато дъщерята започва да снима документален филм за своите български корени, майката не подозира до каква степен това своеобразно разследване ще я засегне. По настояване на дъщерята майката подава молба до Комисията по досиетата, за да разбере дали е била следена по времето на комунизма, когато е общувала с чужденци в качеството си на преводачка. Отговорът на Комисията е неочакван и разтърсващ. В остър конфликт между поколенията майка и дъщеря се впускат, всяка посвоему и с различни изразни средства, в търсене на истините за миналото и в това задъхано преследване възкръсват призраците на комунизма. Филмът на дъщерята, ... |
|
|
Юбилейно издание. ... Луксозно факсимилно издание по случай 260 години от написването на "История славянобългарска" и 300 г. от рождението на нейния автор Паисий Хилендарски. Изданието с превод на съвременен български език включва факсимилно цветно копие на оригинала на "История славянобългарска", което се съхранява в манастира "Св. Георгий Зограф" в Атон - Гърция и адаптация на съвременен български език. Специално за юбилейното издание е включена встъпителна студия от академик Иван Радев. ... |
|
|
"Всеки път, когато чета Здравка Евтимова, се замислям за силата, която притежават нейните женски персонажи, за това колко непримирими са те, колко наситено земни са, като същевременно създават впечатление и за неземност." Кели Луче, писател и редактор на литературното списание Electric Literature (САЩ) "Красотата, както знаем, се появява навсякъде, особено там, където никой не я очаква, и с упоритост, ирония и милост героите на Здравка Евтимова не се предават на отвращението, а се борят с него. Уникална възможност да прочетете нещо прекрасно." Габриеле Отавиани, Convenzionali (Италия) "Здравка ... |
|
|
Папа Григорий Пети е заченат от кръвосмешение между брат и сестра. За да се задълбочи още повече грехът, после той се оженва за майка си. Когато узнава това, Григорий се подлага на дълбоко поканяние прекратено от намесата на Бог, който го избира за папа. Тази приказна пародийна история Томас Ман пише в края на живота си. В нея той излиза от обичайните си теми, вдъхновен от "Грегориус, или Добрият грешник" от Хартман фон Ауе, но и от "Едип цар" от Софокъл. Томас Ман (1875 - 1955) е един от големите германски писатели на XX век, носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. След идването на ... |
|
|
История, белязана от родово проклятие, кърваво злато, греховна любов, кръвосмешение, убийство... Сюжетът се разгръща във времевата рамка от 30 -те до 80 -те години на миналия век. Животът на героите протича на фона на масовата колективизация на българското село - къде доброволна, къде насилствена, и в следващите години, когато въпреки нахлузената кадифена ръкавица железният юмрук на комунистическия режим продължава да мачка човешки съдби. Близките приятелки Цвета и Таня, чието израстване от момичета до зрели жени проследява повествованието, са основните разказвачки на историята, макар че в нея се чуват и други гласове. ... |
|
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
