Зографите не само използвали таен език, включващ алхимични названия на пигменти и вещества, но закодирали в създадените от тях образи система от символи, чието значение днес е почти забравено. Коя е загадъчната жена в центъра на колелото на живота, защо светците ни са крилати, а изворите на р. Йордан са антропоморфни, какво символизират кинокефалът св. Христофор и енигматичният, наподобяващ Бафомет, образ от Чуриловския манастир? Тази книга едва ли ще разкрие напълно тайното познание на зографското съсловие, но ще се опита да открехне вратата към него и да ни помогне да видим наследството им по нов начин. За да ни има, и ... |
|
Илюстратор на книгата е Анди Туи. ... Невероятните портрети на Анди Туи представят най-бележитите филмови режисьори в света - от Алмодовар и Джан до Хичкок, Куросава, Трюфо и много други. С текст от филмовия критик Мат Гласби, това е един атрактивен наръчник за творчеството на 52-ма велики режисьори. ... |
|
Да се направи филм е лесно. Казват, че е трудно, за да ви спрат да го правите. Роберто Роселини, из неговите "Божии заповеди" за свободата на киното. "Ние трябва да спасим филмовата индустрия, мой човек. Ние трябва да я спасим, иначе ще настъпи краят на киното." Денис Хопър, актьор и режисьор ("Волният ездач", 1967) Независимите спасяват киното вече повече от 110 години: от времето, когато Едисон е първият филмов магнат, - до ден днешен, когато Нетфликс се оказва най-мощният партньор на независимото филмово творчество. Каква е предисторията на тази битка за доминация и какво означава днес ... |
|
Филип: Ще го кажа накратко. Първо, аз продадох на ВАШАТА жена булчинската рокля на МОЯТА жена в НАШАТА първа брачна нощ. Сутринта, в четири часа. Роланд: По дяволите. Това обещава неприятности. Не, "неприятности" е много слабо. Има ли изобщо подходяща дума за това в нашия език? Филип: И второ, аз предложих роклята ѝ за едно евро в мрежата. Включително и пощенските разходи! Които трябва да поема аз - или, по-точно, моята жена. Значи, без да преувеличавам, може да се говори за напълно неуспешна сделка. ... |
|
Съставители: Николай Янков Кауфман, Божанка Тодорова Ганева. ... Книга LXIV от "Сборника за народни умотворения и народопис" съдържа текстовете и нотите на 1752 народни песни от Централна Тракия - Ямболско и Старозагорско. Съставителите са ги записали най-вече в края на 60-те години на XX в. и са ги подредили според мястото им в живота на тамошното население. Сборникът е снабден с ценни показалци - на песните по тактов размер и по тонов обем, както и на селищата, в които са записани. Накрая са изведени и характерните ритмични групи. Композитори, поети, научни работници и любители на фолклорното ни наследство ... |
|
Книгата от Проф. Валентин Ангелов на издателство "Абагар" разглежда темата за българското изкуство. ... |
|
През 1894 г. прочутият френски живописец, скулптор и график Пол Гоген изоставя буржоазна Европа, за да осъществи една стара мечта на Ван Гог - да заживее в тропическия рай на Таити. Там той открива един необвързан с условности свят - непокътнати острови, диви обичаи и изцяло нова култура, която завинаги променя начина му на мислене. Освен серия от най-прочутите си картини в Таити Гоген създава и "Ноа Ноа" - впечатляващия дневник на една артистична мисия. Райско място. Уханно място. Таити, където сутрин животът се събужда със смях, така, както и е заспал. Където удоволствието е единствената работа и самият ... |
|
Изследователската дейност на арх. Пламен Рилски е свързана със систематизиране на достиженията и изследване на възможностите при създаването на Архитектура за хората от третата възраст. Комфортът на обитаване в съществуващите жилищни и специализирани сгради често не отговаря на потребностите на въпросната общност. Затова в настоящия труд се структурират и анализират основните проблеми, свързани с концептирането, ситуирането, цялостното проектиране, новото строителство (или реконструкцията) и експлоатацията на местата за обитаване от хора, навършили 65 г. Стремежът е да им се предоставят условия за водене на качествен ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Книгата разказва за бита и душевността на българина в периода 1850 - 1950 г. Във филмите ще намерите много исторически факти и информация, възстановки на бита и ежедневието на българите от времето. Разказани са интересни случки, пълни с интригуващи факти и облагородени с чувство за хумор. Това са филми, които не дават оценки - те само разказват истории. В книгата ще откриете кадри от четири уникални, документални филма за историята на България: Копнеж по нови неща Как Европа влезе в България Френската жена на българския подофицер Биографията на една снимка ... |
|
"С рисунката правя човеци" е албумно издание с размери 230 x 310 mm. Съставители: Красимир Илиев, Савка Чолакова. ... "След военния преврат от 19 май 1934 г., когато цензурата спира левите вестници, в които Илия Бешков (1901 - 1958) публикува безпощадните си политически карикатури, той е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните. Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда - битието ... |
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
"Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса - с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга. Тази книга е не просто мемоарна - споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на XX век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно ... |