Църквата и интелигенцията

"Целта на този наш труд е да покажем защо е трудно на интелигенцията да стигне до Църквата. Ние работихме, чувствайки цялата отговорност не само пред собствената си съвест, но и пред интелигенцията. Ние в никакъв случай не я викаме на съд, а се обръщаме към нея. Ние не я сравняваме с другите съсловия - може би те са постъпвали къде по-зле от нея, но на интелигенцията се пада „височайшия“ дълг: да пази истината и нравствеността - тези взаимосвързани понятия.

Интелигенцията се отдалечи от Църквата, в повечето случаи без дори да се запознае непосредствено с вярата на своите отци. Скептичното отношение към Църквата започва да се възприема като елемент на културата - в това се състои трагедията на интелигенцията, която се превърна в трагедия за целия народ.

Възможно е някои наши мисли да се сторят жестоки и несправедливи, но ние молим читателите да чуят в тях не гласа на осъждането, подплатен с тона на самодоволството, а гласа на любовта. Ние самите сме израстнали в семейство, което принадлежи към интелигенцията, и затова сме запознати както с трудностите, така и с противоречията на тази среда, средата в която сме възпитани. Това което пишем не се отнася до всички интелигенти. Личността в своите дълбини и възможности се намира над всички външни обстоятелства и ситуации. Ние познаваме не малко интелигенти, които стават примерни християни и намират в Църквата това, което са търсили цял живот. Ние познаваме хора с висока нравственост, които презират чувствените наслади и се борят със страстите си. Ние познаваме интелигенти, които се отличават със смирен дух, и без да се залъгват, виждат ограничеността на човешките знания. Затова, ако нашия труд бъде възприет като обобщение, касаещо цялата интелигенция, това ще бъде дълбоко несправедливо."
Из книгата

СНЦ Св. Лука
София, 1619
ул. Св. Лука 6
snc.sveti.luka@gmail.com