Книга на журналиста Велислава Дърева - "Атентатът '1925. Денят, в който се отвориха портите Адови" е публицистично-документален труд, който разглежда атентата в църквата "Света Неделя", при който загиват над 200 души, а 500 са ранени. Велислава Дърева е публицист, политически анализатор, драматург и кинодокументалист, с над 2 500 публикации, 15 филма и 3 книги, носител на многобройни национални и международни награди. В своето документално-публицистично изследване авторът реконструира историческото време. Време, в което България преживява три войни, три национални катастрофи, три въстания, един ... |
|
|
Някои книги ни карат да мечтаем. Други ни връщат към действителността. Мария е момиче от малко бразилско градче, чиито първи сърдечни пориви ѝ носят разочарование и тя започва да вярва, че истинска любов не съществува, че "любовта е източник най-вече на страдания". Едно случайно запознанство става причина Мария да замине за Женева, където се надява да спечели слава и пари като танцьорка, но накрая става проститутка. Неочакваната среща с млад художник поставя на изпитание разбирането ѝ за любовта. Сега тя трябва да избира дали да продължи по пътя на оголените плътски удоволствия, или да рискува да ... |
|
|
"Атлас изправи рамене" не е пророчество за неизбежно унищожение. Той е манифест за начина, по който можем да го избегнем, ако се променим. Третата част на опус-магнума на Айн Ранд е озаглавена "А е А" и символизира онова, което тя като един от най-влиятелните философи на ХХ век нарича "закон за тъждеството". Тук всички привидни противоречия са открити и разрешени от Дагни Тагарт и Ханк Риърдън. Дагни открива любовта на живота си. Джон Голт произнася знаменитата си тричасова реч по радиото. Атлантите се присъединяват към неговата стачка, произнасяйки: "Кълна се в живота си и в любовта ... |
|
|
Някой тропаше по вратата. Камен се събуди внезапно. Даже точно навреме. Не, не беше приказка. Беше кошмар. Кошмарът ли трябваше да продължи? Помисли си три неща. Боряна. Боряна. Боряна. После още едно – Димитър. Димитър? И после в главата му изплува кръвта от съня. Знаеше, беше чел веднъж в съновника, това всеки го знае, кръвта значи истина. Червеното значи истина. Време за истина? Примлясна няколко пъти. Устата му беше суха. Залепнала. Дъхът му – некрасив. Десети ден вече дъхът му беше точно такъв на събуждане. Нищо красиво нямаше в тази хотелска стая. Нищо красиво нямаше и в живота му извън нея. С изключение на едно ... |
|
|
Гонкур за разказ 2010 ... Можех да нарека тази книга и „Любовни разминавания”. Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се ... |
|
|
Как се защитава един цял град, подложен на обсада, когато врагът те превишава многократно по численост, а от твоята страна на стената виждаш само предатели? Инквизитор Глокта не би се поколебал да побегне, ако нямаше онзи неприятен проблем с ходенето... Същевременно най-некадърният командир от армията на Съюза получава командването на най-зле обучената и екипирана дивизия в Англанд, но иронията на съдбата не свършва с това просто да го постави в грешния момента на грешното място. Първият магус повежда странна група от авантюристи през руините на миналото. Най-мразената жена от южния континент, най-страховитият мъж от ... |
|
|
"Прозорецът на Овертон" или "Залезът на демокрацията" - базиран на разсекретени правителствено документи. Художествено откровение за заплаха, която не е художествена измислица. Поради големия читателски интерес: второ допълнено издание. ... "Прозорецът на Овертон" е манипулативна техника, замислена да контролира живота, законите и бъдещето на всяка държава. Тя е начин за проследяване и тотално преобръщане на обществените нагласи. Така управляващите подменят актуалните теми на деня, неусетно легализират абсурдни идеи и държат в подчинение своите избиратели. Вече години наред... За ... |
|
|
Книгата се предлага и с аудиокнига "Химн", озвучена от Татяна Лолова. ... "Химн" е антиутопичен разказ за тотално колективизирано общество, чиято истинска цел е убийството на човешкия дух. Това е първата творба на Айн Ранд, в която тя прави ясно разграничение между колективистичните ценности на равенството и братството и продуктивните ценности на постиженията и индивидуализма. Произтичащите от приемането на колективизма като морална ценност последици са показани с изключителна прозорливост ("Химн" е написан преди известните антиутопии на Джордж Оруел ). Истински блиц-манифест на ... |
|
|
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
|
Втора книга от трилогията "Игрите на глада". Бестселър на New York Times. ... Прехвърчат искри. Пожарът се разраства. И Капитолът иска отмъщение. В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванадесетте ѝ окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванадесет и осемнадесет на ежегодните Игри на глада – реалити шоу, предавано на живо по телевизията. В "Игрите на глада" може да победи само един. И гледането е задължително! Колкото и да е ... |
|
|
Не знам кога ми хрумна да напусна детството. Платих скъпо заради това, че пораснах сама, докато всички си тръгваха от острова. Изоставяха ме малко по малко; днес не ми е възможно да се държа като всяка друга нормална жена: аз съм извън света. Уменията, на които бях научена, не ми вършат работа: живея уединена в Дневника, само сред неговите страници ми е уютно и удобно. Само там винаги съм се чувствала голяма. Преструвах се, че съм дете, но това не беше истина; бях прекалено възрастна за Дневника и прекалено малка за истинския живот. Продължавам да съм жива, продължавам да съм сняг върху сняг. ... |
|
|
"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето. Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от търговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджийки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо? ... |
