Само хората могат да събудят божия гняв. Кървав меридиан е епически роман за американската териториална експанзия, проследяващ одисеята на младо момче, попаднало сред сбирщина от авантюристи, странстващи в един опасен свят. Това е една от най-красивите книги, писани някога на английски език, и онова, което тя прави с езика, може да бъде сравнено единствено с Одисей на Джеймс Джойс. Лайтмотивът на романа като че ли ни казва отново и отново, че живеем в една страховита вселена, която въпреки нашите дела и падение, остава поразително красива."Класически американски роман. Маккарти може да бъде сравняван само с ... |
|
|
Гаврил Кръстевич е първият почетен член - от 1871 г. на създаденото през 1869 г. Българско книжовно дружество (БКД) - бъдещата БАН. Четвърт век преди създаването на БКД, Кръстевич пръв дава идеята за академическо учреждение, което да се заеме с унифициране на българския книжовен език и изграждане на езикова култура. В полемика с бившия си съученик от Куручешме Георги Раковски, той призовава за налагане на говоримия език в литературата. През 1852 г. в Цариградски вестник Кръстевич взема отношение и към спорта с гърците, обявявайки се за изместване на гръцкия от родния език в българските училища. Гаврил Кръстевич е водеща ... |
|
|
"Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога; нито за големи, нито за малки неща; нито за значими, нито за незначителни; никога не се предавайте, освен на убежденията си за чест и здрав разум. Никога не отстъпвайте пред силата; никога не отстъпвайте пред очевидно превъзхождащия ви противник.""Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на социализма е равното поделяне на нищетата.""Голфът е игра, чиято цел е една много малка топка да бъде вкарана в още по-малка дупка с инструменти, които са крайно непригодни за целта.""Няма голям ... |
|
|
Съюзът на българските национални легиони е бил най-многобройната и дейна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 г. Според някои източници е наброявал до 250 000 членове. Неговото влияние върху младежта от времето между двете световни войни е толкова силно, че дори 45 години комунистически терор не успяват да го заличат и след 10 ноември 1989 г., вече основно белобради старци, продължават делото му, под една или друга форма. И въпреки това, феноменът СБНЛ е доста слабо изследван от българските историци. Книги на тази тематика е почти невъзможно да се намерят. А тези, които се намират, са пречупени ... |
|
|
"Яворовата поезия е мълниеносна. Тя ласкае и плаши, може да хвърли в безнадеждност - и пак през нея да ви изнесе на крилете си. Тя калява еднакво и в победите и в пораженията. Да се следва пътят, който е минал поетът, е върховно изпитание на чувствата и непрестанно пробуждане на енергиите. Защото - Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади." Владимир Василев ... |
|
|
"Принцесата на Перперикон" хвърля мост през вековете. ... Дали е възможно прераждането? Дали бихме могли да таим спомени от друг, предишен живот и те да окажат влияние на сегашния ни? Красимира Султанова създава една омагьосваща история за силата на човешкия дух и неговата способност да победи времето и пространството. Разкрити са тайнствени легенди за изчезнали цивилизации, историческите факти се преплитат с древни митове, далеч надхвърлящи границите на България, Балканския полуостров и дори Европа. Какво общо имат египетската богиня Бастет, жената котка, и траките? Какви изключителни артефакти се намират в ... |
|
|
Срещи и разговори. ... Петър Андасаров е роден на 16 юли 1937 г. в с. Елешница, Разложко, Благоевградска област. Основно образование получава в родното си село, средно - гимназиално в гр. Разлог, полувисше в Учителския институт - гр. Станке Димитров (Дупница) - специалност български език и литература, и висше - българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е като журналист - кореспондент на Радио София и "Работническо дело" в гр. Станке Димитров, редактор във в. "Кооперативно село" и зав.отдел "Кореспонденти" на в. "Земя", консултант по ... |
|
|
Шедьовър на психологическия трилър. Идвайки в Истанбул да учи в университет, бедната и амбициозна Мелтем среща Джихат, който я впечатлява с финансовите си възможности. Започвайки връзка с него, тя си представя романтична история между бедно момиче и богаташки син и си мечтае как един ден ще се оженят. Но когато започват да живеят заедно, Мелтем се сблъсква със садистичните уклони и психичните проблеми на Джихат. Неслихан Аджу умело изгражда интригата и поддържа интереса на читателя от началото до финала. Сюжетът е мрачен и драматичен в противовес на нежността и ранимостта на човешката душа. Наистина изключителна книга! ... |
|
|
Едно предизвикателство, една лудост и сладко ли е да откъснеш забранения плод? ... Всеки има тайни, които не иска да бъдат разкрити. Излизайки наяве, те нараняват. Понякога някого, когото обичаш, понякога и теб самия. Но може ли една тайна да остане завинаги такава? Възможно ли е да имаш отношения с двама братя и те да не знаят? Да си изживяла голяма любов с единия и после да отидеш при другия? Да се надяваш бившия да не каже на брат си? Можеш ли да живееш в постоянен страх да не разкрият тайната ти? ... |
|
|
Книгата представя ръкописи на Павел Матев. В книгата на лява страница е представен ръкопис, а на дясна - печатан текст на съответното стихотворение с бележки след текста. Изданието само подпомага изследователите на Павел Матев, както и обогатява библиотеките на неговите ревностни почитатели. ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |
