Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
"Здравка Евтимова е авторка с извънмерен талант да описва човечността, скрита в нас. Най-четената и обичаната в страната си. Може би е време автор от България най-накрая да спечели Нобеловата награда за литература." laSexta (Испания) "Тя е голям майстор на късия разказ и успява с няколко изречения да въвлече читателя в нечия съдба, като най-често го прави чрез недоизказаностите и премълчаванията […] Езикът ѝ е поетичен и богат на образи, видимо повлиян от микрокосмоса на автори като Алис Мънро." Олга Хохвайс, Deutschlandfunk Kultur, Studio 9 "Евтимова с лекота съчетава фантастичното и ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
|
Митове (Fabulae) на Хигин е най-ранното запазено митографско съчинение на латински език. Приписваното на Гай Юлий Хигин съчинение с неизвестно заглавие, но предполагаемо именувано в Античността Генеалогии, съдържа в достигналия му до нас вид 187 митологически разказа и 57 безсюжетни каталога и е написано със сигурност преди 207 г. сл. Хр. Видът, в който той е достъпен днес, несъмнено е резултат от множество редакторски, преводачески или дори механично-преписвачески намеси. Затова и някои изследователи предполагат, че сборникът е създаден най-късно през II в., но в следващите векове е допълван и преработван многократно чак ... |
|
|
Този път Юнасон ни пренася в Швеция от средата на XIX век - времена на глад и мизерия. Семейство Улсон държи свинеферма насред земите на злобния и завистлив граф Билкегрен. След смъртта на свинаря графът решава, че е настъпил моментът да сложи ръка върху имота му - и е готов на всичко, за да го получи. Но синът на свинаря, Алгот Улсон, е от друга порода - умен, изобретателен и твърдоглав. От баща си наследява само един кон и... казан за местната алкохолна напитка бренивин. Скоро в цялата област се говори за чудодейното лекарство на Алгот срещу мрачни мисли. Междувременно той се запознава с майстор-печатаря Хелмут ... |
|
|
Неуспехите в съдебните зали никога не са окончателни, но винаги са страстни. "Единствено съдебната зала пази и съхранява адвоката. Помага му в изграждането на онзи неотменен стремеж към истината, на която се е посветил. А тя се постига чрез адвокатската пледоария, която трябва да бъде смела, силна, отчетлива и категорична. Да е с ясни хоризонти на мисълта. Адвокатската пледоария е изграден морал. Тя е послание за справедливост. И тъкмо затова адвокатът трябва да бъде дълбоко свързан със своето призвание. Забележителните римски адвокати приключвали своите пледоарии с думите: "Казах (Dixi). Съдии, чухте. Казусът ... |
|
|
Антихристът е тук. Не идва с огън и мълнии, а с машини, пари, безверие и безразличие. Йозеф Рот пише Антихристът в изгнание - през 1934 г. във Франция, малко след като е напуснал Германия заради възхода на нацизма. Този текст е смесица между манифест, молитва и предупреждение, както и среща между вярата и отчаянието на автора. Това е неговата страстна реакция срещу новите идоли на времето - техниката, войната, безбожието и тоталитаризма. Антихристът е гневно и пророческо есе - вик срещу духовния разпад на Европа и загубата на човешкото лице на света. Рот осъжда новите богове на модерността - прогреса без съвест, ... |
|
|
"Николае, Роден съм в страната, мачкана от теб цели двадесет и две години. Родителите ми избягаха от твоята политическа полиция, която шпионираше и тероризираше населението. Бях шестгодишен, когато заминах при тях в Швейцария - страна, която няма вяра на лидерите и всяка година сменя своя президент. Бях двадесетгодишен, когато те разстреляха. Днес съм на петдесет и две. Вече тридесет и две години лежиш в гроба, Николае. Определено ти не би харесал човек като мен. Историите, които пиша, разкриват абсурдността на света. Допада ми иронията и намирам самоиронията за спасителна. С една дума, за мен е въпрос на чест да ... |
|
|
Съставител: Захари Карабашлиев. ... За трети път писателят Захари Карабашлиев събира разкази на любими български творци, за да ни припомни истинското значение на празниците."Скъпи читателю, ти държиш третия поред сборник Нашата Коледа, в който отново съм поканил някои от най-четените и обичани съвременни български автори, всеки от които предлага пролука към своето усещане за празника - историите тук са неочаквани, забавни, невероятни, драматични или болезнено откровени срещи със сложността на живия живот, но разгърнати на фона на Рождество. В тях има топлина. Не като от огън от камина, пусната в телевизионния екран, ... |
|
|
Зора е млада алжирка, носеща следите на войната за независимост, която не е преживяла, и оцеляла като по чудо от гражданската война от 90-те години. Нейната трагедия е изписана върху тялото ѝ чрез белега на шията и унищожените гласни струни. Тя мечтае да върне отново гласа си, но сега може да разкаже своята история само на дъщерята, която носи в утробата си. Ала има ли право да задържи това дете? В страна, където жената е обречена на незавидна участ и чиито закони наказват всеки, дръзнал да спомене гражданската война? И Зора решава да се завърне в родното си село, където всичко е започнало, защото само мъртвите ... |
|
|
Някой трябваше да разкаже как е започнала войната. Да опише чистото зло като най-незаличимата мръсотия в този свят. Бялата дама от Сергей Лебедев е роман за истината, която нито една пропаганда не може да скрие - корените на омразата, предизвикала войната в Украйна, са дълбоки. Те са част от земята и въздуха в Донбас, посадени са много преди да се стигне до изстрелите, свалените самолети и безпощадните убийства. Злото има имена, а жертвите му - не. Разтърсващ роман за битката между светлината и тъмнината, разгръщаща се пред очите ни. ... |
|
|
"Нима ни се предлага някаква учебникарско-христоматийна книга? Не. Това е книга полемика. Полемиката е политическа. Макар че авторът не е политолог, а писател, който разказва за писатели, при това с емпатия и проникновение. Първата дума от посланието му е заглавието. Тези хора и тяхното писмено дело - заявява Михаил Шишкин - са моите. За руското имперско, съветско, постсъветско училище те може да са някакъв задължителен материал; за властта в Кремъл - културен параван на насилието, за неруския свят - водачи в разбирането на Русия. За Шишкин те са бойни другари. Битката им е една: високата руска култура против ... |
