Думи от коприва - поетичната книга на Наталия Георгиева е издание на Изида. Наричам те Любов В съня ти тайничко дойдох. Нахлух в теб като неканен гост. Притихнах в тишината ти. Познах горчивината и,` скрит в теб, скрит от мен в твоя свят стаен. В съня от спомени потънала се плъзна неотронена сълза. Целунах я с устни да изпия натежалата тъга, за да усетя твоята усмивка, блага и добра. Ах, моя си, познах те, моя си, истинска като след нощ деня, красива като цвят на роза. Намерих те и няма да те пусна! Назовавам те по име, наричам те Любов. Наталия Георгиева ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
"С уморени ръце и с отмалели от работа пръсти на времето дните и нощите бавно прелиствам. И така на живота си книгата всъщност с думи сладко-горчиви безшумно дописвам." Петър Андасаров ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра" на издателство "Пергамент Прес". ... Представяме ви отец Браун, симпатичния нисичък свещеник детектив с простодупното лице и голям чадър, който знае повече за тъмната страна на човешката природа и за престъплението от самите престъпници. Откъде идва неговата необикновена проницателност? Отговорът дава самия той: "Никога ли не ви е идвало на ум, че човек, който не прави нищо друго, освен да слуша за истинските грехове на хората, няма как да не познава човешкото зло?". За разлика от Шерлок Холмс, методът на отец Браун е по-скоро интуитивен, ... |
|
|
"Как се раждат самодивите" е плод на безгранична любов към българския фолклор и на силна самодивска магия. Започната по самодивско време и завършена по Водици, тя е живо доказателство, че магичното по нашите земи е още живо. Сборникът съдържа разкази на фолклорна тематика и богато разнообразие от информация на тема български народни вярвания, обреди и легенди. На страниците на книгата оживяват магични същества като змейове, самодиви и караконджули. Разказите за Странджа и нестинарите, за кукерите, самодивите и змейовете, събуждат древно знание, закодирано в българските ни души и шептят своите тайни. Ние просто ... |
|
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
|
Днешното отчуждаване от мита е безпрецедентно в човешката история. В предмодерния свят митологията е незаменима - тя не само помага на хората да намерят смисъл в живота, но и открива области от човешкото съзнание, които иначе биха останали недостъпни. Митологията е ранна форма на психологията. Разказите за богове и герои, които слизат в подземния свят, намират път в лабиринта и се сражават с чудовища, изваждат на светло тайнствените сили, борещи се в душата, и показват на хората как да се справят с вътрешните си кризи. Когато Фройд и Юнг полагат началото на модерното изследване на душата, те инстинктивно се обръщат към ... |
|
|
Книгата на Чавдар Добрев несъмнено ще се превърне в един от най-ценните и убедителни документи за социално-политическите процеси и тенденции в България през последните няколко десетилетия. Тя потвърждава оценката на редица сериозни интелектуалци, че авторът е между най-ярките и талантливи наши творци, създал впечатляващи по своя талант и дълбочина творби в много широк жанров диапазон. Чавдар Добрев пише с научна задълбоченост, артистично вдъхновение, моралистична строгост и целеустременост при защитата на благородни социални и естетически каузи. ... |
|
|
"Солени молекули на Калоян Христов е книга за човешкото, което иска да бъде себе си, но и всяко друго нещо във вселената - предмет, животно, природа... Затова и тази поезия е поезия на условностите, на възможните измерения, на пожеланите метаморфози и очакванията, които са важни, дори когато не се осъществяват. Пълнотата и празнотата, проникнатостта на всичко във всичко, историите, които чертаят биографията не просто на човека, но и на света и на нещата в него, определят пластовете и посоките, които четенето на стихосбирката си струва да поеме." Амелия Личева "След като в своята първа стихосбирка Калоян ... |
|
|
В своята "История на английската литература" проф. Марко Минков пише, че с публикуването на "Манфред" Байрон става говорител на епохата си и си осигурява трайно място в европейската литература. С изобразеното в поемата титанично отчаяние и с вулканичните страсти на своя герой, но най-вече с несъкрушимостта му, той покорява въображението на едно разочаровано от неуспеха на Френската революция и уморено от Наполеоновите войни поколение. Според други критици именно той е личността, която най-ярко изразява присъщото на романтизма богоборчество. Като почти всички безсмъртни творби на поезията, а и на ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
|
Обич е първата стихосбирка на авторката Веска Николова. В нея тя вниква дълбоко в сложния свят на човешката душа, разкрива огромната си обич към хората и изследва фините струни на женското светоусещане. Пътека Дали ще се родя повторно от пепелта на този ден? Тежи лозницата на двора и капе залез позлатен... Как мрака и въздухът се сгъстяват! Гори в тревога мисълта! Ще съм ли същата отново, когато дойде утринта? Когато стъпки отшумели пътеката ще ми даде и ще ми каже: Своя спомен горчив от тях да изпредеш! Дали след време ще открия пътека друга в този свят, където дните ми отново с горещи стъпки ще вървят? Не зная... ... |
