Две бири, после още две... - напълно достатъчни за създаване на близост. Но двамата братя, които обикалят в нощта мюнхенските кръчми, знаят, че топлотата, породена от алкохола, е безсилна срещу студа. "Скоро ще стигна възрастта на брат ми, когато той умря." Така започва този роман, написан на един дъх и в един единствен абзац от началото до края. Но той не е толкова посмъртно слово, колкото размишление по един екзистенциален въпрос, неполучил отговор до днес: струва ли си да дадеш живот на едно невинно същество, на едно дете, което ще попадне в ужасния свят, който сме неспособни да променим. Хайнц Хеле (1978) ... |
|
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
|
|
Т. Сингер минава сам през света, но и предпочита да е сам. Т. Сингер е анонимен и непрактичен скитник по житейския друм, но и желае да е анонимен, неразпознат, дори невидим сред множеството. Т. Сингер сякаш отсъства от живота и в най-добрия случай е наблюдател на собственото си съществуване. Т. Сингер е загадка за себе си и не по-малко - за разказвача, който иска да разкаже неразбираемия и неразказваем, белязан с почти отсъстваща интензивност вътрешен живот на своя герой. От този конфликт се поражда голямата привлекателна сила на романа, меката ирония, пропиваща равното, без класическа интрига повествование, съчувствието ... |
|
|
В биографичната си книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов твърди, че вече живеел четвъртия си живот и че предишния път се бил родил около 1470 година в епохата на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош и маестрото го допуснал до работата си над прочутия триптих "Градината на наслажденията" (музей "Прадо" в Мадрид). В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава невероятния си средновековен разказ на очевидец, само че този път герой на творбата му е станал Леонардо да Винчи, за ... |
|
|
Бронислав Вилдщайн (р. 1952 г.) е полски писател, журналист и публицист. Участва активно в дейността на демократичната опозиция преди 1989 г., десет години живее като емигрант във Франция. След завръщането си в родината работи като журналист в различни издания. През периода 2006 - 2007 г. е директор на полската национална телевизия. Автор е на белетристични и публицистични книги, сборници с разкази, есета и интервюта. Носител на много литературни и държавни награди. "От 30 години повтарям, че живеем в свят, обърнат наопаки, където смислите, ценностите са поставени с главата надолу, където леките жени се жалват от ... |
|
|
Литературна награда на културния кръг на Германската икономика за романа "Индиго" - 2013 г. ... През 70-те и 80-те години на ХХ век редица парапсихолози съобщават за наблюдаваната от тях индигова аура около все повече деца, които притежават изключителни, свръхестествени, но и плашещи способности... В 2005-а година в един планински интернат за деца индиго постъпва младият учител по математика Клеменс Зец. Той трудно се приспособява към необичайните порядки в училището и е силно разтревожен от странния начин, по който отделни ученици изчезват. След конфликт с директора младият учител е уволнен и му е забранено ... |
|
|
Сборникът с разкази "Виенско колело" (оригинално заглавие "Die Liebe zur Zeit des Mahlstadter Kindes") на младия австрийски писател Клеменс Й. Зец (1982) печели наградата за белетристика на Лайпцигския панаир за 2011 г. Той е третото му произведение и първата негова книга на български език... Жена кара приятеля си да я заключи в клетка; мъж живее в абсолютна самота на далечна планета; стар поет в легло с решетки от всички страни е сърцето на колекцията в литературен музей, посветен на самия него; Лили, която един ден забелязва, че на раменете ѝ са "поникнали крилца: мръсни, розови, раними ... |
|
|
Случайно хрумване кара Филип да тръгне след една жена в тълпата след края на работния ден. Той не я познава, вижда само гърба ѝ, но като в някаква игра си казва: Ако тя тръгне натам, ще я оставя да си върви. Ако мине в тази посока, ще я последвам още малко. Това преследване нищо не означава, на никого няма да навреди, а и разстоянието е толкова голямо, че жената няма нищо да забележи. Това изглежда повече спортна задача да не я изгуби в тълпата. Какво го тласка да стори това? Защо изведнъж той започва да пренебрегва задълженията си? Какво иска от нея? Крие ли се зад действията му нещо друго? Дали това не е някакво ... |
|
|
Един млад мъж на име Самуел умира в ужасна катастрофа. Било ли е това инцидент, или е било самоубийство? Историята скача напред и назад във времето, смесват се минало и настояще и ние следваме Самуел чрез спомените на приятели, семейство, познати. Всички те разказват различни версии, някои твърде противоречиви - говорят за Самуел, за себе си, един за друг, търсят вината си за случилото се. В крайна сметка какво остава от всички наши кратки спомени? На кои снимки на паметта може да се вярва? И какво е скрито от това, което не си спомняме? "Всичко, което не помня" е увлекателна приказка за любовта, приятелството и ... |
|
|
Португалска литературна награда за откритие "Агущина Беса-Луиш". ... Марлене Фераш е млада португалска авторка, клиничен психолог по професия. В писането е отдадена преди всичко на разказа. "Непотребният живот на Жузе Омейн" е първият роман на Марлене Фераш, който през 2012 г. ѝ донася голямата португалска награда за откритие "Агущина Беса-Луиш". В него се разказва историята на двама души, които по различни причини не са познали обичта, но които заедно се учат на нея - единият в края на живота си, а другият в самото му начало. Ходенето до големия град, за да се освободи от наследството ... |
|
|
"Фредо" е дебютният роман на Рикардо Фонсека Мота, с който става най-младият носител на португалската литературна награда за откритие през 2015 г. "Фредо" е роман за отношенията между хората, между емоциите, между думите, между световете. Книга за срещата на противоположностите - на младостта със старостта, на пълнотата с празнотата, на своето с чуждото, - които взаимно се откриват. "Фредо" е възхвала на невъзпетите герои, на неразказаната любов и на самотната смърт. Урок за живота и за начина, по който да се простим с него. ... |
|
|
Един съвсем обикновен човек, един съвсем обикновен живот и един съвсем обикновен край. Но нищо в тази история от новия роман на Лукас Берфус не може да ни се стори обикновено. Защото разказаният край е самоубийство, а онзи, който го е извършил, е братът на Берфус. Той се опитва да проследи съдбата на брат си, за когото в началото знае твърде малко. И се сблъсква с дълбоко мълчание. Изглежда, че разглежданата тема е табу. Или тя крие някаква тайна. Защо приятелите са наричали брат му Коала? Как тя крие някаква тайна. Как той е получил това име? И дали името не е определило съдбата му? Историята на животинския вид от ... |
