"Децата научават това, което преживяват на практика. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци през цялото време и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да ходят до тоалетна и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да създават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди начини да ви го върнат.... Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, ... |
|
|
В своята книга "Приложна трансформация на теориите за международните отношения" Евгения Василева успява да въведе читателя, по един завидно достъпен начин, в необятния океан на теорията на международните отношения. Често сме ставали свидетели как тази сложна материя бива анализирана чисто описателно, без да се подчертаят смисълът, значението и приложението ѝ. Много хора ограничават разбирането си за теорията на международните отношения до определени опорни точки, които биват декларирани и изброявани, но не и прилагани, доразвивани и използвани като рамки за разбиране на световната политика. В настоящата ... |
|
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
|
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат."Ние всички, родените преди '89-а и ... |
|
|
Вазов, Славейков, Ран Босилек, Чинтулов, Михайловски, Ботев, Каравелов, Вапцаров, Дебелянов и др. ... Сборникът със стихотворения "Аз съм българче" съдържа емблематични стихотворения на патриотична тематика, писани от някои от най-големите имена в българската литература. Много от тях са включени в учебната програма на българските училища. Те учат малкия читател на родолюбие, запознават го със знакови фигури от българската литература и му отварят вратата към богата палитра от исторически и фолклорни образи, с които всеки българин трябва да е откърмен. Поредицата "Българска класика" среща ... |
|
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора, посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
|
"Сестри Палавееви по пътя към новия свят" продължава лудешките приключения от "Сестри Палавееви в бурята на историята", но може да се чете и самостоятелно. ... Насладете се на толкова чаканото продължение на сензацията "Сестри Палавееви в бурята на историята", която превзе книжарниците и сърцата на читателите преди няколко години. "Сестри Палавееви по пътя към новия свят" е още по-забавна, шеметна и истинска - а приключенията на Кара и Яра ще ви очароват. Алек Попов се завръща в пълния си блясък на най-превеждания в чужбина български автор - има защо. Кара и Яра са отново тук, а ... |
|
|
Западна Европа през X - XI век. ... Обществото на средновековна Европа е християнски и съвсем естествено се приема, че властта се делегира от Бога и владетелят е Негов наместник на земята. В същото време, колкото и да са условни, не могат да бъдат отхвърлени и старите традиции на изборност от "народа". Затова владетелят трябва непрекъснато да отстоява правото си на власт и той прави това чрез своята идеология, като се опира на религията, на историческата традиция, на демонстрациите на превъзходство и най-вече на легитимността си и на правото да прилага своите закони. Красимира Гагова преподава история на ... |
|
|
В тази монументална и полемична книга Хенри Кисинджър отговаря на въпроса какво е "дипломация". Като започва с всеобхватен исторически преглед, пречупен през собствените му очи, и стига до впечатления от личните си разговори с мнозина от световните лидери, Кисинджър сочи пътищата, по които изкуството на дипломацията и балансът на силите са създали света, в който живеем. С поглед към три века - от кардинал Ришельо, бащата на модерната държава, до новия световен ред, в който живеем днес - Кисинджър обяснява как съвременната дипломация се е родила от опита и поуките на политиката на баланс на силите във война и ... |
|
|
Втората световна война е огромна катастрофа, причинена от хората. Краят ѝ издига два проблема над всички останали: възстановяването и новия политически ред. Техни символи стават съответно Американската помощ (главно планът “Маршал”) и Организацията на обединените нации. Основна задача на ООН е предотвратяването на военни конфликти и по-специално на мащабни войни, включващи ядрено оръжие, но създаването на ООН и свързаните с нея организации е също така с цел подпомагане на благополучието, облекчаване бедността и защита на справедливостта. Едновременно с това политическата карта на света претърпява изменения, ... |
