В един хан над Катманду баща и син разговарят по най-интересните и трудните въпроси, които занимават човечеството в цялата му история. Има ли животът смисъл? Какво е съзнание? Има ли човек свободна воля и какво определя съдбата му? Защо има страдание, войни и омраза? Можем ли да бъдем щастливи, без да сме егоисти? Какво всъщност е будизмът и защо той толкова лесно спечели огромна популярност на Запад? Бащата, Жан-Франсоа Ревел (р. 1924), e сред най-известните съвременни френски философи, член на Френската академия. Той е доказал, че умее да говори и пише интересно на всяка тема, с която се захване ("Тоталитаризмът& ... |
|
|
Сигурността в концепцията на присъствието. ... "Написаното в книгата не може да се отнесе към който и да било един-единствен специализиран дискурс - поради това, че текстът се стреми да се приближи до състоянието на дискурса на сигурността, който е далеч от това да бъде строго ограничен, дори по-скоро е обратното: той е неудържимо разширен. Въпреки това в книгата според мен има нужната за едно изследване дисциплина. Тя, от една страна, се изразява в непрестанните опити от моя страна да спазвам хигиената на мисленето. От друга страна, дисциплината се открива в три ясно разграничени аспекта на разсъжденията по ... |
|
|
Под редакцията на проф. Ваня Матанова, д.пс.н. ... "При обучението в психотерапевтични умения голямо място заемат т.нар. сборници с описание на случаи или Case Study. Целта е създаването на портрети на пациенти, базирани на реални случаи, демонстриращи различни диагнози или терапевтични интервенции. Най-разпространените примери за такива сборници са придружаващите МКБ-10 и DSM-IV. Допълнение към тази категория е сборникът със случаи под редакцията на проф. Матанова, който представя широк диапазон от клиничната практика с деца, юноши и възрастни - хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието, личностови ... |
|
|
"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток-Запад". ... "По традиция съчиненията на Аристотел се разделят на две групи: по-малко на брой, които още приживе на философа са били публикувани под формата на папирусни свитъци (това са т.нар. екзотерични съчинения); и повече на брой, във вид на записки, архиви и чернови, които са подпомагали образованието и изследванията, провеждани в Ликейона (това са т.нар. езотерични съчинения). От тези последните една голяма част вероятно не са творения на самия Аристотел, а компилации от лекции, беседи и проучвания, записани от негови ученици. ... |
|
|
Най-важната творба на Барух Спиноза е "Етика - доказана по геометричен начин". Върху "Етика"-та, в която е изложено ядрото на философските му възгледи, Спиноза е работил повече от 12 години. Тя е публикувана след смъртта на мислителя от негови приятели. Под етика философите разбират учението как трябва да живеем, за да водим добър живот, както е например при Сократ или Аристотел. За Спиноза етиката означавала морал или изкуството да се живее. Геометричният начин в произведението се отнася до езика или формата на изложението - така, както например Декарт искал да приложи метафизическия метод към ... |
|
|
"Виж едни хора в подземно пещерно живелище с дълъг изход, стигащ до светлината; там те живеят от деца с оковани крайници и вратове, така че са постоянно на едно място, гледат само пред себе си и не могат поради оковата да си извъртат главите. Зад тях гори огън, който осветява над тях и по-надалеч, а между огъня и прикованите върви нататък път, покрай който, виж, че е вдигната стеничка - каквато се поставя пред хората за фокусниците като преграда, та да си показват върху нея фокусите. - Виждам - рече той. - Виж и това, че покрай тази стеничка други хора разнасят съдове и най-различни неща, подаващи се над стеничката, ... |
|
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
"Мойсей и Арон" на Шьонберг. ... Разглеждането на музиката като начин на слушане се нуждае от дума, която води към Хераклит - думата "логос". На пръв поглед чужда на музиката, тази дума разкрива основателното си присъствие в нейната област, когато влезе в отношение с друга, този път най-присъща, най-интимна, най-музикална дума - тон. Връзката тон - логос е център на настоящото изложение: в открояването ѝ, то не се стреми да последва предварително избрана школа и това, което би могло да изглежда еклектично устройване на среща между понятия, разположени от Хераклит до Хайдегер, с положения на ... |
|
|
Световноисторически перспективи. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ и историк, един от класиците на философията на културата. Излязла в два тома след края на Първата световна война (т. 1 - 1918 г., т. 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Двата тома на "Залезът на Запада" са свързани от единна концепция. Историята на човечеството О. Шпенглер разглежда от различни страни: в първия том на основата на изкуството и науката, а във ... |
|
|
Форма и действителност. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е основният и най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ историк, един от класиците на философията на културата. Излязла е в два тома след края на Първата световна война (Том 1 - 1918 г., Том 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Освалд Шпенглер отрича идеята за "единна история на човечеството" и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на ... |
|
|
В книгата са включени произведенията: Отвъд доброто и злото (1886) и Към генеалогията на морала (1887). ... Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на д-р Исак Паси, който твърди, че от самото начало на XX век името Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за национал- ... |
