Форма и действителност. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е основният и най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ историк, един от класиците на философията на културата. Излязла е в два тома след края на Първата световна война (Том 1 - 1918 г., Том 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Освалд Шпенглер отрича идеята за "единна история на човечеството" и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на ... |
|
|
В книгата са включени произведенията: Отвъд доброто и злото (1886) и Към генеалогията на морала (1887). ... Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на д-р Исак Паси, който твърди, че от самото начало на XX век името Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за национал- ... |
|
|
Колекция "Скандални шедьоври". ... В своя скандален шедьовър "Жената престъпничка и проститутка" Чезаре Ламброзо разглежда особата от женски пол по отношение на три неща: любовта, проституирането и престъпността. Обект на внимание са такива теми като: любов и лудост, история на проституцията, вродената женска престъпност, самоубийствата при жените и др. Тази книга е уникална, тя е първата сериозна книга в областта на криминалната антропология и на криминалната психология, която специално е посветена на женския пол, като се интересува главно от жените престъпнички и от жените проститутки. Включва ... |
|
|
"Реториката" принадлежи към езотеричните съчинения на Аристотел. Това означава, че тя е била използвана от философа при преподаванията му в сравнително тясната среда на перипатетическата школа, докато до широката публика били адресирани т.нар. екзотерични съчинения. Следователно "Реториката" има съществена близост до "Поетиката" (или, за да предадем с по-голяма точност заглавието на оригинала, до трактата "За поетическото изкуство"). Самата проблематика на "Реториката" предполага кръг от читатели и тълкуватели на идеите ѝ, по-тесен от онзи на "Поетиката". ... |
|
|
Д-р Виолета Боянова, доктор на медицинските науки, е доцент по неврология към департамент „Медико-биологични науки" на НоВ български университет. Основател на магистърската програма по логопедия в университета, както и на Асоциация на логопедите и фониатрите в България. Основател и директор на „Център за терапия на комуникативни и емоционално-поведенчески нарушения в детска възраст". Съставител и съавтор на „Хиперактивност и дефицит на вниманието", „Диагностика и терапия на генерализираните разстройства на развитието", „Проблеми на дефектологичната диагностика", „Анатомия и физиология на човека& ... |
|
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
|
Проследява се драматичното движение на философската мисъл между противоположните схващания както за света, така и за познанието. Набляга се върху проблемите, опитите за тяхното решение, различните варианти и критичното им обсъждане от съвременна гледна точка, в тясна връзка с постиженията на науката. Стремежът е не само да се даде точна и компактна информация, но да се сроди читателят със стила на философската мисъл. Трудът се отличава със сполучливо подбрана тематика, добре промислена структура, ясно разглеждане на въпросите и нестандартните упражнения. Той се основава и на оригинални разработки на автора, а оттук и на ... |
|
|
Смисловият център на сборника, посветен на 60-годишнината на чл.-кор. Васил Проданов, е бъдещето на философията. Учените от Института за философски изследвания – БАН, представят своите виждания за развитието на отделните философски дисциплини през ХХІ век. Съвременното общество все повече се изпълва с риск и увеличаваща се комплексност, което поражда необходимостта от философска рефлексия, чрез която се задават водещи евристики, ефективни хипотези, оптимални практически стратегии. ... |
|
|
Творчеството на Радичков като философска тема. ... Книгата извежда философските внушения на Радичков. Основата са текстовете: новелата „Козел“ пиесата „Опит за летене романът „Ноев ковчег“ разказът „Ние, духовата музика“ есето „Акустичното гърне“ и други Продължава се руслото, очертано в предишната книга на същия автор „Радичков другарува с думите“. Тези две книги са единственият досега наличен опит за философско осмисляне на творчеството на Радичков. Характерна е липсата на отстраненост. Коментарът стилистично и художествено-емоционално се вплита в Радичковския текст в синкретична тъкан. Книгата е ... |
|
|
Човешкото съществуване е свързано с осъзнаване не само на живота, но и на смъртта. Отношението към нея обикновено не е ведро и логично. Нещо повече - страхът от смъртта (собствената и на близките хора и общности) е един от факторите, помрачаващи нашето самочувствие. Монографията си поставя за цел да обхване във възможната пълнота един фундаментален (и вечен) философски и екзистенционално-психологически проблем. Авторът се надява изследването да открие перспективи за по-адекватно, издигащо се над традиционните предразсъдъци разбиране за смъртта и безсмъртието чрез прилагането в единство на логически и психологически ... |
|
|
Философията днес изживява криза. При това не каква да е, а криза на идентичността. В своята история философията нерядко е изпълнявала служебни роли - спрямо религията, спрямо науката, а почти през целия XX век - и спрямо политиката. Въпреки това обаче тя все си е оставала философия, или по-точно в нея все си е оставало и нещо философско. Сега, когато навлизаме в третото хилядолетие философията е заплашена от смърт - смърт, предизвикана от подмяната на нейната изконна същност с друга, не нейна, чужда и направо враждебна на хилядолетното ѝ предназначение. Може ли да се избегне готвената за философията трагична ... |
