Книгата е част от поредицата "Фантастика и приключения" на издателство "Литус". ... Професор Чалънджър изтегли капака на сандъка, надникна вътре, щракна няколко пъти с пръсти и бе чут от пресата да увещава някого: "Хайде, пили, пили!". След миг някакво ужасно, отвратително същество се появи оттам с драскане и тропот и кацна върху страничната стена на сандъка. Дори неочакваното пропадане на херцога на Дърам в оркестъра в този момент не можа да отвлече вкамененото внимание на огромната аудитория. Муцуната на чудовището приличаше на най-странен църковен орнамент, създаден от болното въображение ... |
|
Безценно съкровище, древно пророчество, исторически загадки и едно смело момче попадат във фокуса на романа Съкровището от Константинопол на Том Егеланд, един от най-популярните скандинавски писатели в света. 14-годишният Роберт, герой на книгата, се присъединява към майка си, която участва в археологически разкопки в Норвегия. Мълвата за изключителна нова находка се разпространява бързо. Докато майка му открива гроб на викингски вожд, Роберт попада на непозната руна и решава сам да проведе свое проучване. Но момчето започва да сънува странни неща. В сънищата си той се превъплъщава в младия викинг Улв, син на княз Ньол, ... |
|
Най-силно чувство за хумор имат тъжните хора. ... Ерих Кестнер е поет, разказвач и детски писател, в чиято ведра усмивка винаги трепти малко тъга. Носител е на престижните награди за литература "Георг Бюхнер" и "Ханс Кристиан Андерсен" и независимо дали пише за деца или възрастни, винаги се уповава на чувството си за хумор. Тази негова дарба се усеща в сборника с кратки разкази "Стъкленият човек". Събраните над 40 невероятни истории за пътешествия, за остроумни лъжи и любов са писани през 20 -те години на ХХ век и следвоенното време - много от тях са публикувани само във вестници, сега за ... |
|
"Герой на Нашето време", уважаеми господа, е настина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Все пак ще ми кажете, че не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислици, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали? Ще кажете, че нравствеността не печели от това. Извинявайте. Твърде много хранихме хората със сладкиши; стомахът им ... |