Стъкленият човек. Разкази

Ерих Кестнер Времетраене: 1:09 мин.

Най-силно чувство за хумор имат тъжните хора. Ерих Кестнер е поет, разказвач и детски писател, в чиято ведра усмивка винаги трепти малко тъга. Носител е на престижните награди за литература "Георг Бюхнер" и "Ханс Кристиан Андерсен" и независимо дали пише за деца или възрастни, винаги се уповава на чувството си за хумор. Тази негова дарба се усеща в сборника с кратки разкази "Стъкленият човек". Събраните над 40 невероятни истории за пътешествия, за остроумни лъжи и любов са писани през 20^-те години на ХХ век и следвоенното време - много от тях са публикувани само във вестници, сега за първи път се поместват в колекция и се представят в превод на български език.

За Ерих Кестнер формата на разказа е поле за експериментиране, което съумява да прекоси по находчив и забавен начин. Изпробва нови начини на разказване, огласява непознати тонове и така възниква една неподозирана необузданост, която превръща четенето в истинско приключение. Този непознат досега Кестнер ни позволява да надникнем в неговата писателска лаборатория и да ни увлече в празник на четенето с незабравими образи и смайващи истории.

Ерих Кестнер е известен немски писател, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца. Именно невероятното чувство за хумор, с което е пронизано цялото творчество на писателя, му носи слава и популярност. Той е един от най-четените немскоезични автори на ХХ век, носител на редица отличия, между които престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1957 г.) и наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1960 г.).

Ерих Кестнер е роден на 23 февруари 1899 година в Дрезден, Германия в семейството на майстор-седлар и домашна помощница. Той израства в дребна буржоазна среда и е единствено дете на Емил Кестнер и Ида Аугустин. Момчето от малко има много силна връзка с майка си. Не случайно когато Ерих живееше в Берлин и Лайпциг ѝ пишеше трогателни писма и изпращаше пощенски картички почти всекидневно. Вероятно поради тази причина в произведенията му толкова често присъства образът на обременената майка. В биографията си "Когато бях малък" (1957 г.) Кестнер пише, че никога не му е било скучно, че няма братя и сестри, тъй като винаги е имал много приятели. През 1913 година той постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но три години по-късно, малко преди да завърши прекъсва обучението си. Този период Кестнер впоследствие описва в книгата си "Хвърчащата класна стая" (1933 г.). Началото на Първата световна война слага "край на детството" на бъдещия писател. През 1917 година още ученик той е призован в армията. Тежкият военен живот, суровите изпитания и жестокостта, с която той се сблъсква по време на войната, изиграват своята роля във формирането на антимилитаристичната позиция на Кестнер.

След като е демобилизиран се премества в Берлин, където започва да сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии. Чрез тях той си създава име на блестящ хуморист и сатирик. Тогава започва и най-продуктивният творчески период на Кестнер. През 1928 година е публикувана първата му стихосбирка "Сърце върху талията" (1928 г.). Още в нея авторът показва собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва, парадирайки езика на всекидневието. През есента на 1928 година е публикувана детската книжка "Емил и детективите". Романът е преведен на 59 езика, като от него са продадени милиони копия. Три години след издаването му е успешно екранизиран. Книгата се отличава със своята реалистичност и през 1933 година Кестнер публикува продължението ѝ - "Емил и тримата близнаци". Тази серия поставя началото на нов жанр - детски детектив. "Антон и Точица" (1931 г.) и "Фабиан. Историята на един моралист" (1931 г.) утвърждават писателя като блестящ разказвач. След Втората световна война авторът създава още книги за деца, сред които се открояват "Двойната Лотхен" (1949 г.) и "Конференцията на животните". Последните две детски книжки - "Малкия мъж" (1963 г.) и "Малкия мъж и Малката мис" (1967 г.), Кестнер написва за сина си Томас, който се ражда през 1957 година.

Въпреки че Кестнер е противник на нацисткия режим, той, за разлика от колегите си, не имигрира от Германия, за да остане директен свидетел на събитията отвътре. Той няколко пъти е разпитван от Гестапо, обявен е за "политически неблагонадежден" и е изключен от "Съюза на писателите". Книгите му са изгаряни от нацистите, тъй като "противоречат на духа на Германия". Лично Хитлер забранява издаването на негови книги в пределите на страната. Така романът му "Трима мъже в снега" е публикуван в Швейцария. След войната писателят се премества в Мюнхен, където редактира местния вестник "Neue Zeitung", работи в радио и издава младежкото списание "Пингвин".

Ерих Кестнер умира на 29 юли 1974 година в мюнхенската болница "Neuperlacher Krankenhaus".

Книгомания ЕООД
София, 1408
ул. Д-р Стефан Сарафов 24, бл.3, офис 1
online@knigomania.bg

Ерих Кестнер и малката свобода - Веселин Константинов
Един човешки живот
Стъкленият човек
Момченце играе на пумпал
Злополучното възкресение
Белите лисици на Анита, или добрата сделка
Нейното желание
Добрата партия
Дребният господин Щапф
Детската казарма
Пътешествията на Амфортас Клуге
Момичето за пример
Себастиан без завършек
Поспаливият карл
На лов за годеници
Ад в хотела
Летящите хора
Малко момче на път
Ферди Кулп, скитник до доказване на противното
Минава ли насам господин Стобрава?
Безчинство в Женева
Гладуващият художник
Дуел край Дрезден
Един господин пада от стола
Две майки и едно дете
Все още има донжуани
Поздрави на грамофонна плоча
Берлински цъфнали овошки
Празненство с усложнения
деца играят в съседната стая
Йохан Баптист Крюгел
Три успешни измами
Краткото посещение
Как Ойленшпигел лекуваше болни
Писма до мен самия
Мама носи прането
Кратка история в пет действия
Приказка за разума
Истинска историйка
кой се страхува от черният човек
Разговор с берлинска хетера през 1943 година
Истината за гражданите на Шилда
Паула пред къщи