Една интригуваща и мистична история, която ще ви накара да повярвате в чудеса! Вече никога и нищо няма да бъде същото... Един прекрасен, наглед съвсем обикновен четвъртък преобръща живота на една млада жена. В столичен квартал, който все още няма история, Ая намира отдавна изгубената си сестра... само за да изчезне отново. За да запълни пропастта между тях и да наваксат двайсет и петте години раздяла, тя ѝ оставя дневниците, които е водила от дете. Прочитайки написаното, сестра ѝ решава да разкаже нейната историята - понякога тъжна и трогателна, понякога смешна. Но истинска. Историята на Ая. Яна Станкова е ... |
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
"Виолета Кунева фино и иронично изследва самата себе си - и понеже не познава спирачки, изследва и нас. Неудобствата на живота са преодолени с неудобствата на стихотворенията, в които винаги има място за изненада какви точно сме. Място за нежност към смисъла. Към истината." Марин Бодаков "Деликатна поетическа решителност и емоционална ерудиция ни посрещат в дебютната стихосбирка на Виолета Кунева, която съвсем ненатрапливо показва как културата на живеене се превръща в култура на писане. Несъмненият талант да насложиш света около себе си върху своя вътрешен свят (или обратното) ражда силна поезия, чиито ... |
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва ... |
|
Роман за смелостта на следваш мечтите си. ... Джон Уилямс е постигнал всичките си цели: милиони в банката, успешен бизнес, красива къща с изглед към океана, уважението и възхищението на хората. Но малко преди да навърши четирийсет той осъзнава, че нищо от това, за което е работил, не запълва живота му. Джон Уилямс е загубил усмивката си, загубил е своето щастие. Така е до деня, когато попада на плажа на мечтите си - мястото, където открива, че щастието живее в сърцето му и никъде другаде. "Плажът на мечтите" ни провокира да се замислим за истинските неща в живота и сякаш отваря тайнствена врата, алтернативен път ... |
|
Еди Румян е роден през 1978 година. Възпитаник е на НФСГ, а по-късно завършва магистратура в Стопанския факултет на Технически Университет - София. Има публикации в списанията КРЪГ и GRANTA. Негови разкази са участвали в литературни формати като Писатели - безкниги, Пощенска Кутия за приказки и други. През 2018 г. разказът Баница с локум е отличен със специалната награда на почетното жури на конкурса Агоп Мелконян. "Сборникът на Еди Румян ни среща с радостта от хубавите истории. Това е книга за съвпаденията и разминаванията, за това, което ни разсмива, и това, което ни засяда в гърлото, за обикновените разговори и ... |
|
Иван Матанов е роден на 20 май 1952 г. в София. Издал е 12 поетични книги, една публицистична и една преводна със стихове на австрийския поет Ерих Фрид. Негови книги са преведени на сръбски и руски език. Работил е като редактор в редица литературни издания и всекидневници. Член е на Съюза на българските журналисти и Българския ПЕН-център. Носител е на многобройни отличия за литература, поезия и журналистика. Вчера На Валя Беше вчера, а не помня, ти ли първо ме погледна, аз ли първо те погледнах. Беше вчера, а не помня, ти ли първо ме докосна, аз ли първо те докоснах. Беше вчера, а не помня, ти ли първо каза нещо, ... |
|
От сценариста на XI a и XII a. ... Интересувате ли се от отвъдното, Бог и смисъла на живота? Защото за Никола подобни неща не са на дневен ред. Това, което вълнува 24-годишния студент по история, са красивите жени и колко бързо може да преспи с тях. Веднъж минали през леглото му, те се превръщат в завоевания. Тъкмо на този млад сваляч обаче му предстои да открие някои от вечните истини, както и най-важния път - този към самия себе си. Ще му помогне едно от любимите му завоевания по начин, който никак няма да му хареса. Пригответе се за едно неочаквано пътуване в три отделни свята, напоено с хумор и парфюм, след което ... |
|
През 1942 година Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот; говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще ... |
|
Периферни тела е номиниран за наградите Локус и Джон Кембъл научнофантастичен трилър, който ни показва две различни бъдеща - едно по-близко и едно по-далечно, свързани от необичайно престъпление. Флин Фишър живее в провинциална Америка от близкото бъдеще и си изкарва хляба със сглобяване на продукти в 3D печатница. Един ден брат ѝ Бъртън, който работи като охрана в игрови прототип - виртуален свят, който смътно прилича на Лондон - я моли да поеме смяната му. Работата е съвсем проста - от Флин се иска да пилотира квадрикоптер около високите етажи на една сграда и да гони от тях летящи "папараци". Когато ... |
|
Або е от поколението, родено след 1990 г., което "живее" свободата и открива светове. Неговият герой търси себе си, пътува по непознати места, среща нови и различни хора от цял свят. Откровено споделя откритията си, опита за преодоляване на прегради и изкачване на върхове, пленяващо разказва за увлеченията и любовта. Усещането за свобода в този роман е вълнуващ повод за връщане. "Имал съм късмета да живея на четири континента и да обиколя над 40 държави, преди да стана на 27 години. Живял съм в Пекин, Арекипа, Финикс, Манчестър, Лондон, Самоков, София - в разбъркан ред. Обичам да се запознавам с нови ... |