"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
|
Те са млади и доста различни, но срещата им сякаш е предначертана, някога преди. В срещата им е заложена мисия. Може ли Светлината да поеме тъмнината? Какъв би бил изходът от подобна трансформация? Възможно ли е свободата да оцелее при пълното отдаване и сливане? Къде са границите на духа? Алеона де Кама търси отговорите на тези и още много въпроси в новия си психологически роман "Сила за приемане. Танцуващата с вятъра и водата". Зад съдбите на съвременните млади хора стоят обстоятелства, за които те нямат вина, но имат ли силата да ги преодолеят? Философията на българската авторка Алеона де Кама бележи ... |
|
|
От автора на "Денят на трифидите" и "Чоки". ... "Какавидите" ни показва едно плашещо, но напълно възможно бъдеще, в което познатият свят е унищожен от ядрена война, а малкото оцелели хора живеят в постоянен страх от генетични мутации. Дейвид, главният герой в книгата, е роден в общност на религиозни фанатици, които ненавиждат всяко отклонение от "Божествения модел". Противоестествените растения и животни се унищожават под съпровода на химни, а мутиралите хора (които вече не се считат за човешки същества) са преследвани и убивани със същия релегиозен плам... освен ако не успеят да ... |
|
|
В училище Конъл е търсен, популярен, обичан. Мариан е самотница, едновременно отхвърлена и недопускаща достъп до вътрешния си живот. Майката на Конъл е чистачка. Мариан живее в богат дом, където привидно всичко е "както трябва". Скритата абитуриентска връзка прераства в една дълга и болезнена любовна история - разказ за опитите на младите хора да намерят своето място в обществото, без да предават идеалите си, за да извоюват социална приемливост. Конъл и Мариан се намират и разделят, повлечени от течението на налаганата отвън "нормалност", от скрити болки и стремеж към признание - емоционално и ... |
|
|
Литература за ценители! Според Айра, читателят трябва сам да тръгне към автора. Това разбиране за отношението автор - читател може би е породено от личния му опит. Роден през 1949 г. и израсъл сред Пампата, в малко градче без нито една книжарница, малкият Айра открил в местната библиотека и обикнал Балзак, Кафка, Лотреамон... Но нямало Борхес, чиито вълнуващи истории той познавал от вестника. Писал на издателството и си поръчал оттам всичко от прославения писател. Мнозина виждат в Айра литературния наследник на Борхес и предричат, че скоро Аржентина най-после ще има писател нобелист и то точно през 2020 г. Тази ... |
|
|
Ако искаш една работа да се свърши добре, накарай някой зает човек - останалите нямат време. ... "Писмо за Гарсия" е най-известното произведение на Елберт Хъбард, отпечатано в 40-милионен тираж и преведено на всички езици, които имат писменост. Но тук ще прочетете за първи път още 23 трогателни и вдъхновяващи истории - отчасти притчи, отчасти разкази - заредени с концентрирана мъдрост, любов и човечност. Ще видите невидимото с Лафкадио Хърн, ще пораснете в бизнеса с момчето от Мисури Вали, ще пророните сълза за стария Зийк Кросби, ще се грижите заедно с безименния кондуктор за петте невръстни германчета, ... |
|
|
Девет истории. Девет възможности читателят да се отдаде на удоволствието. Девет, понеже в истинската любов винаги остава една част, която да избегне завършеността на десетте. Защото в обичта винаги се върви по острието, има недоизказано желание, нещо недовършено. Скуката като форма за общуване, несподелената любов, вечната връзка отвъд смъртта, страстта като призрак, който разяжда, идеализираният романтизъм, желанието като право да се грижиш за любимия. Книга, която е толкова приятно да четеш, колкото е невъзможно да забравиш. Мемпо Джиардинели е известен аржентински писател и журналист. Книгите му са преведени на ... |
|
|
Роман. ... 1949 година. Йозеф Менгеле пристига в Аржентина. Скрит под фалшива самоличност, бившият лекар палач от "Аушвиц" смята, че ще може да започне нов живот в Буенос Айрес. Аржентина по времето на Перон е благоразположена към бегълците, целият свят иска да забрави нацистките престъпления. Но преследването започва отново и лекарят от СС е принуден да бяга в Парагвай, а след това в Бразилия. Скитането му от скривалище в скривалище, предрешен и разкъсван от тревога, няма край... чак до загадъчната му смърт на един плаж през 1979 г. Как лекарят от СС успява да се измъкне от всички опити за залавянето му в ... |
|
|
Един нов прочит на древногръцките митове. ... Страсти, секс, кръв, насилие, кръвосмешения, битки, чудовища, богове и герои... "Игра на тронове"? Не, просто древногръцките митове, преразказани по неповторим начин от Стивън Фрай. "Митове" пресъздава тези удивителни истории в контекста на нашето съвремие, в цялото им великолепие и дълбоко човешка значимост. Стивън Фрай, блестящ и харизматичен актьор, телевизионен водещ и режисьор, добре известен на българската публика с незабравимото си превъплъщение в ролята на Джийвс от комедийния сериал "Дживс и Устър", е и автор на бестселъри и ... |
|
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
|
Аржентина през февруари 1950 година. Утвърденият и широкоизвестен вече бандонеонист Хуан Кошич се завръща в родното си място, след като го е напуснал преди петнайсет години. С него са съпругата му и малката им дъщеря. Без да разкрива самоличността си, той се появява в управлявания в продължение на повече от четирийсет години от майка му пансион в колония Буен Респиро - едно изгубено сред пампасите селище. За Хуан Кошич мечтаното завръщане има само една цел - да ѝ докаже, че е успял в отричаното от нея призвание, заради което е настъпила раздялата им. Появилият се в потъналото в недоимък село забогатял, елегантен и ... |
|
|
Всички рано или късно достигаме до Финистере - до края на света, с който сме свикнали; на действителността вътре в нас или извън нас, която вярваме, че познаваме. ... През зимата на 1874 година Елизабет Армстронг, единствена дъщеря на заможен предприемач, получава първото писмо от нос Финистере - Краят на света, който се намира в испанската Галисия. Розалинд, която изпраща писмата, обещава да наруши упоритото мълчание, с което Оливър Армстронг винаги е обгръщал раждането на дъщеря си в Рио де ла Плата. Писмата разказват за събития с четирийсетгодишна давност и за пътя от Буенос Айрес до Кордоба, свързал съдбите на ... |
