Гергана Динева (София, 1982) завършва бакалавърска степен по философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2005 г. и магистърската програма Средновековна философия и култура през 2007 г. От 2010 г. е асистент по История на философията към Философски факултет на СУ с фокус върху средновековна философия. Защитава докторска дисертация на тема "Метафизика на границата (границата като методологически ключ в интерпретацията на елементи от средновековната философия и култура)" под ръководството на проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев. Работи интензивно с автори като Джон Дънс Скот и Николай от Куза, ... |
|
|
Заглавието на тази книга се отнася изключително до нейната втората част. Първата част собствено има задачата да покаже, че има същностни и феноменологически релевантни аспекти на човешкото присъствие в света, които не могат да бъдат уловени от една локална или частна антропология. И че съответно не бива да се отказваме от проекта за една философска антропология. ... |
|
|
Тази книга е писана в продължение на двадесет години. Темата ѝ е животът на душата и нейното отношение към трансценденцията. Макар душата днес да е забравена и изтласкана, вибриращата ѝ реалност поражда в продължение на хилядолетия идеи, опити, събития. Настоящите разпознавания на нейното отсъстващо присъствие в европейската култура следват пътищата на някои от големите ѝ търсачи. Владимир Градев завършва езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" във Варна през 1981 г. и френска филология в "Софийския университет" през 1986 г. Докторската му дисертация "Генезис и преображения на ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
Генезисът на новоевропейския историзъм. ... Механика срещу символика тълкува от философска перспектива промените в историческото мислене на западноевропейската култура в периода XII - XIII в. Тъкмо тогава, под натиска на мощните ментални и социални преврати, протича процесът на раздалечаване между историчното и метафизичното: разлъчването между историята и философията на историята. Натурализирането на историята и поради това неизбежното фаворизирането на методологиите, характерно за модернизма, намират израз в позитивно-механистичния подход към "историческото". Анализът проследява трансформацията на " ... |
|
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
|
Конференция, проведена през ноември 2013 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". ... Конференцията "Обяснение и разбиране" прави опит да провокира размисъл и разговор за отношенията между естествени и хуманитарни науки. Единството, за което говори думата "университет", може би е само идеал. Но разбирателството между тези два вида дисциплини може да бъде за тях задача. И нейното решение зависи от способността на всяка от страните да влезе в положението на другата. Резултатът, представен от публикуваните в този сборник доклади, е срещата на две гледни точки, едната под влияние на & ... |
|
|
Първо по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... Проследяват се възгледите на Волтер, Изелин, Хердер, Кант, Монтескьо, Гобино, Чембърлейн, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, Ницше, Шпенглер, Тойнби, Шмит и множество други автори... Особено внимание е обърнато на немската идеалистична философия на историята от XVIII - XIX век, опираща се на християнски теологични основи. Централна роля тук има Фихте с учението за идеите като саможертвен съзидателен живот, лумващ в богоизбрани индивиди, повеждащи останалите за сияйни и въздигащи исторически дела. Фихте пръв зачева ... |
|
|
Изданието представлява антология от философски текстове, покриващи тематиката за гражданското общество - различните идеи и школи, както и тяхното развитие от Античността до наши дни. Пространната встъпителна студия подробно и изчерпателно описва контекста на темата, както и различните възможно подходи за нейното разглеждане. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Университетска философска поредица" на издателство "Нов български университет". ... За оракула в Делфи "Познай себе си" е означавало: знай, че не си бог, и не прави грешката да претендираш да станеш бог. За Сократ на Платон, който подхваща формулата по свой начин, тя иска да каже: познай бога, който е вътре в теб и си самият ти. Направи усилие, доколкото е възможно, да се уподобиш на бога. ... |
|
|
Сборник в чест на проф. Райчо Пожарлиев. Съставители: Иван Колев, Стоян Асенов. ... Шейсетата годишнина на проф. Райчо Пожарлиев е повод да се отдаде дължимото на един изключително успешен път във философията - като преподавател, като учен, като занимаващ се с образованието в средното и висшето училище, като дългогодишен ръководител на катедра, като колега. Неговото философско дело винаги е било отвъд институционалните стандарти, винаги се е свързвало с особена виталност - от непосредствеността на присъствието му до енергиите, с които са наситени текстовете. Това го прави ярък, неподражаем и отличим в полето на ... |
|
|
Университетска философска поредица. Какво значи това? ... Най-напред е сигурно, че музиката ни очарова естествено. Този вкус е толкова древен, колкото е светът, и толкова разпространен, колкото е човешкият род. И Творецът, който ни го е вдъхнал заедно с живота, нищо не е забравил, за да го поддържа в душата ни чрез природните концерти на гласове и инструменти, които чуваме от всички страни благодарение на неговото поведение. ... |
