Мадам Бовари е първият и най-прочут роман на френския автор Гюстав Флобер, публикуван през 1856 година. Благодарение на новаторския реалистичен изказ на автора и необикновения начин на изпълнение романът е считан за едно от най-значимите произведения във френската литература. За написването на романа Флобер се вдъхновява от истинска история, която той прочита във вестник. Прототипът на главната героиня е била 26-годишната Делфин Деламар, съпруга на лекар от малко градче Ри. Главната героиня, Ема Бовари е страстна мечтателка, която живее над възможностите си, за да избяга от скуката на живота в малкия град. Младата жена ... |
|
В тази книжка са включени най-хубавите приказки за деца на Светослав Минков. Той едновременно успява да плени детското внимание и да изведе поуките в приказките си без натрапчива назидателност. Сред най-известните му приказки са Маскираната лисица, Цар Безсънко, Захарното момиче, Скъперникът и неговата риза, Приказка за завистта, Лъжец и истина, Сапунени мехури и други. За първи път Светослав Минков издава свой сборник с приказки, озаглавен Захарното момиче, през 1935 година. През 1971 г. и 1972 г. излизат от печат още два негови сборника с приказки за малките деца. В това издание са включени интересните от тях. Когато ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Настоящото издание съдържа: предговор от проф. Богдан Богданов биографична справка за автора и неговото творчество фрагменти от литературната критика за "Дон Кихот" избрана библиография за ученици Отговаря на държавните образователни изисквания на МОМН. ... |
|
В пътеписа "До Чикаго и назад" Алеко Константинов описва пътуването си до Световното изложение в Чикаго през Париж, Лондон и Ню Йорк. Щастливеца споделя впечатленията си от далечния и непознат за българина Нов свят. Той е едновременно изумен от природната красота и напредъка на западната цивилизация и огорчен от повърхностните човешки взаимоотношения и духовната нищета. Алеко сравнява напредналия свят с България и изразява тревогата си за бъдещето ѝ. Томчето включва и цикъла от четири фейлетона "Разни хора, разни идеали". ... |
|
Мама - първата дума на света, най-хубавата дума на света. Мама е нежната вълшебница, която сбъдва всички детски мечти. Мама! Тази кратичка дума побира света. Мама събужда усмивки и дарява нежност, гони мрака и вдъхва надежда, зарежда със знания и подкрепя със сила. Мама означава обич. Мама е малка книжка с голямо сърце. Сърдечните рими на Любомир Николов и завладяващите илюстрации на Полона Ловшин разкриват красотата на всеки споделен миг от ежедневието и рисуват най-голямото вълшебство в детството - майчината любов. Книжката е част от поредицата Моето семейство от Хелена Кралич. ... |
|
Тази приятна и успокояваща история е любима на всички деца по света, които обичат влакчета, колички, животни, сладолед... Обичат да мечтаят и имат безкрайно въображение. Мелодично римуваният текст, в превъзходния превод на Мария Донева, е подходящ за четене на глас преди сън на най-малките, така и за начинаещи читатели. Влак невероятен спря на тази гара. Търпеливо чака да качат товара. Бели мечки носят с кофи сладолед, после го складират върху буци с лед. Слонове зареждат със боя цистерните, Ако се загледате, в тъмното ще мернете: костенурки идват със автомобили, планина от лего качват две камили, пясък за копаене, ... |
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
Този роман разказва за приключенията на група осмокласници от Кирхбергския пансион. Няколко дни преди Коледа техните "врагове" от реалната гимназия пленяват един от пансионерите и изгарят тетрадките по диктовка на целия клас. Това е началото на истинска война... ... |
|
Книжката съдържа пет приказки на българския класик Валери Петров."Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III В клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава. – Стой мирно! - казал ѝ Ванчо. И раницата се спряла на място. – Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли? И раницата закимала, че е разбрала. – И тогава ще те покажа на всички. И раницата заподскачала радостно. А Ванчо се плъзнал надолу със ските и ... |
|
Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости, отколкото са дните в годината. Вместо знаме, вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките... Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата. ... |
|
Приказки от земята на маорите е екзотична колекция от двайсет и осем маорски приказки, които имат историческа основа. Те обясняват сътворението на света, природните явления, поведението на животните, птиците и рибите. Митовете и легендите са представени в проста форма за по-младите читатели и включват житейски уроци. Книга, която ще бъде приета с радост и ще възхити децата от първата до последната страница."Големият чар на тези приказки е съвършената простота, качество, което ги прави подходящи за деца от всички възрасти." Daily Citizen "Интересни и просто написани приказки от земята на маорите." ... |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |