Седем дни в Парория е вторият роман на Вълчев. Той се появява три години след първия и всеки, който го разлисти, веднага ще установи, че чакането си е заслужавало. Сюжетът е интригуващ, разказът е увлекателен и наситен, героите са запомнящи се, езикът е елегантен и богат. Всичко това едва ли би учудило някого, но то не е и най-важното. Най-важното е, че романът носи магията на качествената литература. Докато Неделният продавач на книги (по думите на самия автор) е едно обяснение в любов към книгите, които са ни направили такива, каквито сме, то Седем дни в Парория е обяснение в любов към историята и традицията, ... |
|
|
"При пътешествието ми в Антарктида обещах на експедицията, че ще се опитам да направя пътепис на живо, директно от случката към листа. Но явно ниските температури не симпатизираха на писателски обещания. И за да направя все пак нещо, си припомних най-силния студ, който съм изпитвал в България. Ала изобщо не се получи пътепис, а разказ за съвсем друго нещо. При това къс. Обещаната книга Антарктида - окото на космоса се появи чак след десет години. 2011! И пак не си изпълних обещанието. Книгата не стана пътепис, а реалити роман. Художествено произведение, в което всичките герои са живите участници в експедицията (за ... |
|
|
Има места, където книгите витаят във въздуха, думите от романи и стихотворения са езикът, на който се говори, а имената на новородените подсказват мечти и обещания. Тимпамара, градчето с най-старата фабрика за хартия в региона, е точно такова място. Астолфо Малинверно е библиотекарят на Тимпамара, а в допълнение към обичайните ангажименти на ролята си, от време на време минава през фабриката, за да потърси книги, които все още могат да бъдат върнати към живот. Докато един ден общинският пратеник не го изненадва с нова длъжност: следобед ще продължи да се грижи за библиотеката, но сутрин ще бъде пазач на гробището. ... |
|
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
|
Жад... Жаждата за живот е основната движеща сила за всеки човек. От първата глътка въздух нуждата да живееш - завладява. Нуждата да бъдеш тук, да бъдеш човешко същество, да бъдеш заобиколен от любов, да я получаваш и да я даряваш... Паралелно с живота ѝ, тук и сега, в паметта на Харна изплуват епизоди от миналото, които тя осъзнава и съпреживява отново, търсейки изгубеното си Аз, за да постигне душевен катарзис. Пътят на търсенето я тласка да тръгне обратно по дирите си, за да повдигне мамливото було на заблудата. Ако тръгнете с нея, ще изживеете един епизод от човешкия живот, който преподава уроците, за падането и ... |
|
|
След случайна среща с мистериозна португалка учителят по древни езици Раймунд Грегориус внезапно изоставя подредения си живот, за да започне нов. Тръгвайки по следите на Амадеу де Прадо - (измислен) португалски лекар и есеист, чиито писания изследват идеите за самотата, смъртността, смъртта, приятелството, любовта и лоялността, - той хваща нощния влак за Лисабон. Грегориус е обсебен от книгата на Прадо и нетърпеливо се опитва да разбере живота на автора. Тези разследвания го превеждат през цял Лисабон и го срещат с хората, чийто живот е бил преплетен с този на Прадо. Постепенно се очертава образът на един необикновен ... |
|
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
Философско-психологическа автобиографична дисекция на обществото и човека от Втората световна война до днес. Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни. Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече. Книгата е с Нобелова награда за литература за 2022 г. ... |
|
|
Романът Объркани в свободата се състои от два сюжетни и мисловни потока. Едната сюжетна линия се развива в съвременността и разказва за насилието и несвободата, предизвикани от пандемията, която ни отне различието и ни потопи в нереалното виртуално съществуване. Втората сюжетна линия ни пренася в Средновековието и засяга темата за исихазма - едно удивително духовно учение в търсене на единение с Бог. Привидно тези две сюжетни линии изглеждат несъвместими. Това, което ги обединява в романа, е проблемът за свободата, за величието на човешката свобода, която до голяма степен осмисля живота ни."Аз наистина вярвам, най- ... |
|
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
|
Когато дъщерята започва да снима документален филм за своите български корени, майката не подозира до каква степен това своеобразно разследване ще я засегне. По настояване на дъщерята майката подава молба до Комисията по досиетата, за да разбере дали е била следена по времето на комунизма, когато е общувала с чужденци в качеството си на преводачка. Отговорът на Комисията е неочакван и разтърсващ. В остър конфликт между поколенията майка и дъщеря се впускат, всяка посвоему и с различни изразни средства, в търсене на истините за миналото и в това задъхано преследване възкръсват призраците на комунизма. Филмът на дъщерята, ... |
|
|
След като цял ден са работили по общия си превод, всяка привечер двама мъже тръгват на разходка из града. Единият е писател, разказва как и защо е написал повест върху отломките от потънал в миналото сценарий. Разходка след разходка - покрай разказа за сценария и повестта разкрива и част от живота си. Пред другия - съпреводач по неволя, но събеседник по желание - се заплита и разплита мрежа от обстоятелства, преживявания, съкровени моменти, събитийни подробности, неизтлели чувства. Спомените на писателя за писането и живота се редуват с откъси от самата повест, с отзвука ѝ в събеседника му, едновременно привличан и ... |
