Съставител: Мимоза Димитрова. ... Сборникът е част от поредицата Психоанализи, която има за цел да представи събрани на едно място статии на изтъкнати френскоезични психоаналитици. След (О)Ставащото. Предизвикателства пред една възможна психоанализа на бъдещето на д-р Андре Мишелс, който подема въпросите на предаването на психоанализата, тук темата за времето се отваря отново, този път във връзка с пораждането на субекта на несъзнаваното и психичното структуриране. Ще видим съпоставка между някои от теориите за произхода на езика (Валтер Бенямин) и клиничното разбиране за влизането на човешкото същество в езика. Също ... |
|
|
Към феноменология на антропологичния опит. Съставител: Кольо Коев. ... Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието ни Светът, който живеем (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно / чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването. Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма ... |
|
|
История на една европейска идея. Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж? Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото? Може би с признаване имаме предвид по-скоро морален акт? Или е процесът, в който познаваме как стоят нещата в действителност? Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването. Навлизаме в историята на политическите - но и на моралните - идеи. Проясняваме за нас ... |
|
|
Съставител: Иван Дулов. ... Оставащото е това, което идва от миналото, което е завещано от миналото, а Ставащото е това, което ще бъде в идното (a venir) - това, което ще стане. Между тях (минало и бъдеще) се разполага предаването. Бъдещето не е гарантирано като автоматично и механично идващо след миналото и настоящето, а бива активно, чрез процеса на предаването (трансмисията), в случая - предаването на психоанализата. Можем да кажем, че именно това бъдно (venir) е несигурно, и че то (бъдното) отваря едно поле, в което се поставя въпроса за субективността, пред която ни изпратя психоаналитичната практика, във всяка ... |
|
|
Диалози върху съзнанието, реалността, интелекта, вярата, времето, изкуствения интелект, безсмъртието и човека. Кеплер, Галилей, Декарт, Нютон, Бойл и много други са постигнали първите си значителни успехи като натурфилософи, занимаващи се с природните явления подобно на техните гръцки и ислямски предци, но сега вече са били въоръжени с мощна нова методология, според която чрез преки експерименти и анализ на данните е станало възможно да се опишат с математическа точност най-разнообразни земни и небесни явления. Грандиозният им успех е променил начина, по който ние разбираме Космоса и нашето място в него, създавайки като ... |
|
|
Какво ни питат великите философи е сборник с лекции, всяка от които се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ. През 90 -те години на предходния век Лешек Колаковски чете лекции по философия по полската телевизия, които се радват на такава гледаемост, с каквато могат да се похвалят малко развлекателни програми. През 2008 година краковското издателство Знак публикува три цикъла от тях под заглавието Какво ни питат великите философи в самостоятелно книжно тяло. Всяка от тези лекции се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ, които са от значение както за неговата собствена ... |
|
|
Защо изкуството е важно и ценно? Защо днес изкуство и реалност, "добро" и "лошо" изкуство са неразличими? Епистемичната, етичната и естетическата несигурност относно качествата на съвременното изкуство са се превърнали в норма, което води до приемане за единствено релевантно количественото му оценяване като цена в рамките на пазара - тя се превръща в признание за естетическа ценност. Как чрез различни механизми, институции и фактори се формират ценностите на големи маси от хора, убеждавайки ги, че интерпретацията и образа могат да заменят същността и фактите? Загубили ли сме връзката си с реалността, ... |
|
|
Това е първата книга в България, посветена на щекотливата тема за Хайдегеровата онтология на чувствата. В основата ѝ лежат анализи, разгърнати от автора в специализирания семинар за студенти по философия в СУ Св. Климент Охридски през 2008 - 2009 г. На тази тема той попада през 1991 г. по време на престоя си в Мюнхен, където тя се обсъжда в тамошния университет, особено сред студентите по теология. След семинара в Софийския университет временно прекъсва разработването, но след десет години се завръща към нея и доразвива анализите. Книгата ще представлява интерес за всички почитатели на Хайдегер, както и за ... |
|
|
След размисъл. Избрани статии за психоанализата е сборник статии за психотичното функциониране и способността на човек да мисли емоционалните си преживявания. Статиите, хронологично подредени, въвеждат ключовите понятия, довели до формулираната от Бион Теория на мисленето. Много ценни са клиничните примери, илюстриращи идеите му. Книгата завършва с критичен коментар на автора, отразяващ по-късното развитие на възгледите му. Така читателят може да види професионалната и идейна еволюция на Бион. Уилфред Р. Бион (1897 - 1979) е виден британски психиатър и психоаналитик. Завършва история, след което медицина. Подготвя се за ... |
|
|
От Имануел Кант до Рудолф Ото. Мирослав Бачев е теолог и философ, доктор по философия. Автор е на десетки статии в областта на философията на религията и философската антропология. Преподавател е по история на религиите, философия на религията и философска антропология във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните му интереси обхващат още сравнителното религиознание, съвременната философия, аналитичната психология, диалога между философията и културата на Изтока и Запада. Настоящата монография е първи опит за по-цялостно представяне на творчеството на Рудолф Ото (1869 - 1937) в ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
|
|
В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
