Най-ранните писмени сведения отнасят създаването на града Аполония от VII в.пр.Хр. Създаването на града било резултат от изселничеството на милетчани. Водач на изселниците от втората вълна бил не кой да е, а великият философ Анаксимандър. Така разположеният на малък скалист полуостров град се оформил и разраснал по образец на древногръцките полиси – имал свои обществени сгради, агора и акропол, свои храмове и жилищни квартали. Тук имало и гимназиархия (специален институт, който се занимавал с физическото възпитание на младежите). ... |
|
|
Към долината на река Русенски Лом природата винаги е била благодатна. Дарила я с мек климат, с богата земя, с изобилна вода и с безпределна красота. Хората се заселили тук отдавна и завинаги. Сред закътаните речни извивки построили селища, в пещерите създали светилища, върху скалите издигнали непристъпни твърдини. Постепенно се формирал единственият по рода си културно-исторически облик на Поломието, в който природата, старините и съвремието са се вплели за векуване - неразделимо и неповторимо. През периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) населението в долината станало по-многолюдно, а животът - по-динамичен и ... |
|
|
Малкото балканско селище Трявна е един от синонимите на Българското Възраждане. Съчетало в себе си прекрасна природа, български дух и родолюбиви традиции, то се обособява като най-ранния център на зараждащото се възрожденско българско изкуство. Исторически документирано, Трявна съществува от 1565 година. От края на XVII - началото на XVIII в., период, от който датират първите художествени изяви на тревненци, селището нараства много интензивно. За това свидетелстват запазените османотурски документи от това време. От документите е видно също, че населението е чисто българско. За бързия икономически подем на селото говори ... |
|
|
Ранновизантийският период в историята на Византия продължава около три века (ІV - VІ). Време не особено продължително, но наситено с богато съдържание. В него, заедно с икономическите, социалните и политическите промени, се изменя и културата на обществото и това най-добре може да се проследи в изявите на архитектурата и монументалните изкуства, свързани предимно с нея. За облика и характера на ранновизантийската култура важна роля изиграват няколко фактора: влиянието на старите елинистическо-римски традиции, специфичното развитие на отделните провинции и изискванията на новата християнска религия и мироглед. В сблъсъка ... |
|
|
В тази книга ще откриете тайните на народния живот - обичаите и обредите от връх Нова година, та чак до другата. Ще узнаете за коледари и сурвакари, за кукери и лазарки, русалии и нестинари... за Еньовден и Гергьовден, за Тодоровден и Ивановден и за всички други дълговечни празници - откъде са дошли, как си посреща народът, защо ги пази така ревниво до днес! Ще научите и много приказки, песни и стихотворения, вдъхновени от богатството и красотата на народните обичаи! ... |
|
|
Четвърто издание. ... В книгата се разглеждат последователно всичките 37 български планини, някои от които са малко познати. Любознателният читател ще научи повече за природните им особености - форми на релефа, интересни скални образувания, климат, реки, езера и язовири, растителност; за защитените природни обекти - паркове, резервати, водопади, пещери и др.; за архитектурно-историческите и културните забележителности - манастири, свети места, селища - архитектурни резервати, и др. Подробно са описани географското положение и отделните дялове на планините, като са посочени основните маршрути и главните изходни пунктове, ... |
|
|
С приложени от 3 карти, текст и карта на старото положение на народите, населяващи Балканския полуостров. ... В българското слово, песен, образ, танц, обредни традиции и древен календар са закодирани космическите, т.е. свещени познания за света. Достигнали до т.нар. "среда на времената", тези знания се оказва, че са жизнено необходими, както за нас - оцеляващите от безкрайни "присъствия" българи, така и за оскотелия в "цивилизования избор" човешки род. С тази мъдрост светът може много по-безболезнено и безкръвно да извърши очакваната от наши и чужди прорицатели, мъдреци и учители "голяма ... |
|
|
"B ръцете на любознателния, но и все по-взискателен читател е поредното издание на книга, която без преувеличение може да бъде наречена модерна историческа класика. Нейни автори са проф. Йордан Андреев и проф. Андрей Пантев от фалангата на легендарните университетски преподаватели по история, съответно във ВТУ Св. св. Кирил и Методий в СУ Св. Климент Охридски. Двамата учени са ярки личности със солиден обществен авторитет, при това водещи имена на българската историческа наука. Определена като историко-хронологичен справочник, книгата Българските ханове и царе: От хан Кубрат до цар Борис III представлява научно- ... |
|
|
"Настоящият труд, който представям на българския читател, е обобщение на моите търсения и наблюдения върху идентичността и народопсихологията на българите. Когато бях дете и ученик, често слушах моят баща да ми казва: "Сине, учи и напредвай, за да можеш един ден да се махнеш от тази загубена държава". Тъй като аз не обичам да следвам механически съвети, дълго време мислех и се опитвах да разбера защо трябва да са загубен народ българите. Преминах през различни влияния в живота си и съм търсил отговор от различни гледни точки. Около 2005 г. чух, че българите били по произход траки и естествено насочих ... |
|
|
Голяма илюстрирана енциклопедия за Шуменска област. ... |
|
|
Професор Петър Димитров Ангелов, д.и.н., е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на редица студии, статии и учебници, както и на монографиите "България и българите в представите на византийците", "Средновековната българска дипломация", "Чуждите народи в представите на средновековния българин", "Слуховете в средновековна България". В тази книга са представени хронологично най-важните исторически събития и личности от Българското средновековието. ... |
|
|
Кое наложи издаването на тази книга? През последните десетилетия се наблюдава засилен интерес към начина, по който българите са датирали събитията във времето. Възникват серия от въпроси: „Имали ли са българите календар"? Ако „Да", какъв е бил този календар? Как се вписва той в световната хронология? Каква е неговата точност? Как се „съизмерва" той със съществуващите известни календари? За съжаление историята не ни е оставила никакви материални записи за естеството на този митичен Български календар. Останали са само някои бледи спомени за онова, което нашите предци са правили в съответното време, за да ... |
