Към долината на река Русенски Лом природата винаги е била благодатна. Дарила я с мек климат, с богата земя, с изобилна вода и с безпределна красота. Хората се заселили тук отдавна и завинаги. Сред закътаните речни извивки построили селища, в пещерите създали светилища, върху скалите издигнали непристъпни твърдини. Постепенно се формирал единственият по рода си културно-исторически облик на Поломието, в който природата, старините и съвремието са се вплели за векуване - неразделимо и неповторимо. През периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) населението в долината станало по-многолюдно, а животът - по-динамичен и ... |
|
|
Малкото балканско селище Трявна е един от синонимите на Българското Възраждане. Съчетало в себе си прекрасна природа, български дух и родолюбиви традиции, то се обособява като най-ранния център на зараждащото се възрожденско българско изкуство. Исторически документирано, Трявна съществува от 1565 година. От края на XVII - началото на XVIII в., период, от който датират първите художествени изяви на тревненци, селището нараства много интензивно. За това свидетелстват запазените османотурски документи от това време. От документите е видно също, че населението е чисто българско. За бързия икономически подем на селото говори ... |
|
|
Ранновизантийският период в историята на Византия продължава около три века (ІV - VІ). Време не особено продължително, но наситено с богато съдържание. В него, заедно с икономическите, социалните и политическите промени, се изменя и културата на обществото и това най-добре може да се проследи в изявите на архитектурата и монументалните изкуства, свързани предимно с нея. За облика и характера на ранновизантийската култура важна роля изиграват няколко фактора: влиянието на старите елинистическо-римски традиции, специфичното развитие на отделните провинции и изискванията на новата християнска религия и мироглед. В сблъсъка ... |
|
|
Етноложко изследване на българското традиционно тъкачество. ... |
|
|
В тази книга ще откриете тайните на народния живот - обичаите и обредите от връх Нова година, та чак до другата. Ще узнаете за коледари и сурвакари, за кукери и лазарки, русалии и нестинари... за Еньовден и Гергьовден, за Тодоровден и Ивановден и за всички други дълговечни празници - откъде са дошли, как си посреща народът, защо ги пази така ревниво до днес! Ще научите и много приказки, песни и стихотворения, вдъхновени от богатството и красотата на народните обичаи! ... |
|
|
Четвърто издание. ... В книгата се разглеждат последователно всичките 37 български планини, някои от които са малко познати. Любознателният читател ще научи повече за природните им особености - форми на релефа, интересни скални образувания, климат, реки, езера и язовири, растителност; за защитените природни обекти - паркове, резервати, водопади, пещери и др.; за архитектурно-историческите и културните забележителности - манастири, свети места, селища - архитектурни резервати, и др. Подробно са описани географското положение и отделните дялове на планините, като са посочени основните маршрути и главните изходни пунктове, ... |
|
|
С приложени от 3 карти, текст и карта на старото положение на народите, населяващи Балканския полуостров. ... В българското слово, песен, образ, танц, обредни традиции и древен календар са закодирани космическите, т.е. свещени познания за света. Достигнали до т.нар. "среда на времената", тези знания се оказва, че са жизнено необходими, както за нас - оцеляващите от безкрайни "присъствия" българи, така и за оскотелия в "цивилизования избор" човешки род. С тази мъдрост светът може много по-безболезнено и безкръвно да извърши очакваната от наши и чужди прорицатели, мъдреци и учители "голяма ... |
|
|
"B ръцете на любознателния, но и все по-взискателен читател е поредното издание на книга, която без преувеличение може да бъде наречена модерна историческа класика. Нейни автори са проф. Йордан Андреев и проф. Андрей Пантев от фалангата на легендарните университетски преподаватели по история, съответно във ВТУ Св. св. Кирил и Методий в СУ Св. Климент Охридски. Двамата учени са ярки личности със солиден обществен авторитет, при това водещи имена на българската историческа наука. Определена като историко-хронологичен справочник, книгата Българските ханове и царе: От хан Кубрат до цар Борис III представлява научно- ... |
|
|
"Настоящият труд, който представям на българския читател, е обобщение на моите търсения и наблюдения върху идентичността и народопсихологията на българите. Когато бях дете и ученик, често слушах моят баща да ми казва: "Сине, учи и напредвай, за да можеш един ден да се махнеш от тази загубена държава". Тъй като аз не обичам да следвам механически съвети, дълго време мислех и се опитвах да разбера защо трябва да са загубен народ българите. Преминах през различни влияния в живота си и съм търсил отговор от различни гледни точки. Около 2005 г. чух, че българите били по произход траки и естествено насочих ... |
|
|
Голяма илюстрирана енциклопедия за Шуменска област. ... |
|
|
Професор Петър Димитров Ангелов, д.и.н., е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на редица студии, статии и учебници, както и на монографиите "България и българите в представите на византийците", "Средновековната българска дипломация", "Чуждите народи в представите на средновековния българин", "Слуховете в средновековна България". В тази книга са представени хронологично най-важните исторически събития и личности от Българското средновековието. ... |
|
|
Кое наложи издаването на тази книга? През последните десетилетия се наблюдава засилен интерес към начина, по който българите са датирали събитията във времето. Възникват серия от въпроси: „Имали ли са българите календар"? Ако „Да", какъв е бил този календар? Как се вписва той в световната хронология? Каква е неговата точност? Как се „съизмерва" той със съществуващите известни календари? За съжаление историята не ни е оставила никакви материални записи за естеството на този митичен Български календар. Останали са само някои бледи спомени за онова, което нашите предци са правили в съответното време, за да ... |
