Прояви на неоезичество в България е задълбочено богословско и културологично изследване, което разглежда съвременните прояви на неоезичество в български контекст. Авторката Станислава Бачева проследява устойчивостта на езическите елементи в народната обредност и тяхното възраждане в нови форми на религиозност без вяра, характерни за постмодерната епоха. Проявите на неоезичество включват устойчивостта на езически елементи в народната обредност, възродили се нови форми на религиозност (често без ясно изразена вяра), обреден синкретизъм, специфични духовни практики, както и явления, свързани с кризата на религиозната ... |
|
Четвъртият том от Словата на преподобни Паисий е посветен на семейството. В помощ на младите хора, пред които стои проблемът за това кой път да изберат в своя живот, е поставена въведителната глава Младите пред двата пътя на живота. В нея се подчертава, че и двата пътя, които е начертала нашата Църква - брачният и монашеският живот, са благословени. Младите според своите наклонности, сили и любочестие трябва без външен натиск и с доверие в Бога да изберат един от двата пътя. Основна предпоставка за техния напредък във всеки от пътищата, които ще последват, е да водят чист и духовен живот. В първата от шестте части ... |
|
В третия том от Словата на преподобни Паисий са включени наставления, които могат да помогнат на измъчения от греха човек да придобие положително безпокойство и да се подвизава духовно, така че да се освободи от греховните окови. Живеейки в покаяние, ще може да отстрани от себе си ветхия си човек, който по думите на Стареца "е един лош наемател в душата ни - за да напусне, трябва да съборим дома и да започнем да строим ново здание, т.е. новия човек". Начало на греха според светите Отци е лошият помисъл. Затова в първата част на този том са подбрани някои от наставленията на Стареца относно помислите. Той ... |
|
Известният атонски подвижник от най-ново време, Паисий Светогорец, е причислен към лика на светиите на 13 януари 2015 г. Роден на 25 юли 1924 г. във Фараса, след уволнението си от армията отива на Света Гора. Изпълнявал всякакви послушания, постоянно се молел, стараейки се да не бъде забелязан от околните, обичал да чете житията на светиите. В 1962 г. по някакви духовни причини заминава за Синай, през 1964 г. се завръща на Атон, през 1966 г. претърпява тежка операция на белите дробове. Постепенно към стареца се запътват хиляди хора. Ежедневно от сутрин до вечер той изслушва, съветва, утешава, решава човешките проблеми, ... |
|
Живот, писма, поучения. ... Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IX век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и ... |
|
Стилно издание с корица от два различни материала. Затваря се с цип за допълнителна защита от похабяване. Характеристика на изданието: мека корица от еко кожа; тематичен справочник; таблици; тематични подзаглавия; вътрешен разделител; палцови индекси; цип. Библията съдържа Старият и Новият завет. ... |
|
Слова на св. Теофан Затворник за покаянието, Причастието със Светите Христови Тайни и изправлението на живота. В какво именно се състои истинският пост? Какво трябва да извършим над себе си, та действително да почувстваме и изживеем духовно обновление? В поредица проповеди светител Теофан Затворник с необикновена дълбочина и удивително познаване на човешкото сърце изобразява ясно пред нас целия спасителен път на духовното обновление, изминаван от човешката душа в тайнствата на Покаянието и светото Причащение. ... |
|
Вторият том от Словата на преподобни Паисий е посветен на духовното пробуждане на човешката душа и първите ѝ стъпки към вкусването на живота в Христа. Според Стареца властващото навсякъде около нас равнодушие и безотговорност трябва да се посрещат чрез поправяне на себе си, изповядване на вярата си и молитва. "Не казвам да вземем в ръце плакати, но да издигаме ръцете си към Бога", казва той. Във втората част на книгата Старецът, без да налага ограниченията на някакви конкретни подвизи, разпалва ревността към духовна работа. Оттук нататък остава всеки да се бори според силите си и според любочестието си, ... |