"Ha онези, според които животът на тази планета не би се различавал от затворническа присъда, ако не бяха прозорците към един по-велик свят отвъд; онези, на които вярата в човешкото всемогъщество се струва арогантна; които са по-силно привлечени от стоическата свобода, произтичаща от овладяването на страстите, отколкото от Наполеоновия тип господство, стремящо се да повали всички царства на този свят в краката си - с една дума, на хората, които не виждат човека като подобаващ обект на преклонение - светът на прагматика би се сторил тесен, дребнав и лишен от всичко, което придава на живота стойност, на човека - ... |
|
Българската стопанска история за времето след Освобождението през 1879 година в обществено популярната си част се състои от предъвкване на познати факти, които са така подбрани, че да форматират определен начин на мислене, обикновено изгоден за всякаква порода управляващи. Стопанската история не е разказ за първата железница, завод, самолет или компютър... В нея няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби. Тя не е удобна дреха, не е сигурен подслон или източник на вдъхновение за необременените със здрав разум. Същевременно тя не е и филм на ужасите или новинарско заглавие, което ... |
|
Тази последна, пета част на Курса е по-особена и предлага два неконвенционални погледа върху човешката история. Първата част бих определил като по-прозаична и материалистична. От нея става ясно, че боговете в нашия свят са били вероятно представители на извънземни цивилизации, играли важна роля в човешката еволюция и древността. Вторият поглед е подчертано идеалистичен и разказва не за боговете, а за божественото, до което можем да се докоснем само през едно забранено усещане за света. През мистичната и митична древна философия, която захранва не само въображението, но придава нов смисъл на фундаментални понятия като ... |
|
Завоеватели - държавници. Тази трета част на моя курс е по-различна. Тя запознава читателя с четирима гениални пълководци и държавници, които имат огромна заслуга за оформянето на съвременния вид на Европа, а оттам и на цивилизацията като цяло. Защото Александър Велики осъществява и развива културния обмен между Европа и Азия, създавайки една многонационална империя с демократично устройство, предвиждащо равнопоставеност на отделните народности. Той утвърждава елинизацията на Изтока и оставя на Рим един завършен културен обмен между Азия и Европа. Гай Ю. Цезар от своя страна, приобщава към тогавашната европейска ... |