Четвърто издание. ... В книгата се разглеждат последователно всичките 37 български планини, някои от които са малко познати. Любознателният читател ще научи повече за природните им особености - форми на релефа, интересни скални образувания, климат, реки, езера и язовири, растителност; за защитените природни обекти - паркове, резервати, водопади, пещери и др.; за архитектурно-историческите и културните забележителности - манастири, свети места, селища - архитектурни резервати, и др. Подробно са описани географското положение и отделните дялове на планините, като са посочени основните маршрути и главните изходни пунктове, ... |
|
|
Стоян Райчевски е автор на много научни изследвания в областта на етнологията и историята на българите, на културно-историческото наследство и етнодемографските процеси по българските земи. ... |
|
|
Второ допълнително и преработено издание. ... "Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история - не е предистория. Затова и неслучайно, и ненапразно интересът към тях е толкова жив. Поради това сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една "История на ... |
|
|
Лекционният курс е опит да се очертаят контурите на историческата съдба на човечеството в рамките на едни от най-съществените ѝ аспекти. В тринайсете лекционни теми са представени постиженията на над четиридесет различни цивилизации. Замислена като университетски учебник, книгата е посветена на студентите, изучаващи различни хуманитарни дисциплини, както и на всички останали, които се интересуват от цивилизованото израстване на човека. Трудът съдържа множество любопитни подробности, които мамят въображението и ни подканят да продължим да търсим и да узнаваме все повече за света преди нас, потънал в мрака на ... |
|
|
Мислите на един гражданин-учен. ... Ричард Ф. Файнман е един от най-забележителните американски физици на ХХ век, наричан "най-великият ум след Айнщайн". Участник в проекта "Манхатън" в Националната лаборатория в Лос Аламос за създаване на атомната бомба на САЩ през Втората световна война. През 1965 г. получава Нобелова награда за физика заедно с Шиничиро Томонага и Джулиан Швингър за работата си в областта на квантовата електродинамика. Освен физик, в различни моменти от живота си Файнман е бил радиотехник, касоразбивач, художник, танцьор, свирач на бонго и дори дешифратор на йероглифите на маите. ... |
|
|
Големите въпроси нямат еднозначен отговор. Дали това е определящото да бъдат причислени към "големите", или защото могат да бъдат зададени от всяко дете и никой учен не може да отговори. Всъщност, "науката никога не разрешава даден проблем, без да породи десет нови", казва Джордж Бърнад Шоу. В това е и красотата на физиката - в простите въпроси, които водят не само към някои от най-великите открития на човечеството, но провокират и философи, мистици, хора на изкуството. "Въпреки това хората проявяват и неприязън към физиката..., пише Майкъл Брукс, - но завладее ли един път въображението, от нея ... |
|
|
Най-ранните писмени сведения отнасят създаването на града Аполония от VII в.пр.Хр. Създаването на града било резултат от изселничеството на милетчани. Водач на изселниците от втората вълна бил не кой да е, а великият философ Анаксимандър. Така разположеният на малък скалист полуостров град се оформил и разраснал по образец на древногръцките полиси – имал свои обществени сгради, агора и акропол, свои храмове и жилищни квартали. Тук имало и гимназиархия (специален институт, който се занимавал с физическото възпитание на младежите). ... |
|
|
Развалините от римска вила се откриха в центъра на днешното с. Кралев дол - Пернишки окръг, при изкопи за основи на съвременен строеж. Новата сграда е читалище, разположено между фурната, централната улица и училището. Откритието наложи спиране на строителните работи, а след това и преработване на плановете с оглед запазване и проучване на археологическия паметник. В резултат на съвместните усилия на всички заинтересовани инстанции, част от вилата остана съхранена под колонада в основите на новото читалище, а другата се консервира и експонира като паметник на открито. ... |
|
|
"Никой не може да предвиди края на една наука, защото той зависи от състоянието на обществото, а то постоянно се променя. Остава да се отбележи, че българската археология все още е далече от въпросното "изчерпване" не само поради многобройните паметници, не само поради обществения интерес към тях. Нейните резултати са все още твърде далече като обем и дълбочина от изискванията, които поставя стойността на самите паметници, разбирана в най-широк смисъл...""Когато се говори за край на българската археология, не може да не се вземе предвид споменатия по-горе сигурен опит за бъдеща инвазия на чужди ... |
|
|
Чаталхьоюк - археологическо пътешествие към зората на цивилизацията. ... Тази история е необичайна, скандална и донякъде с криминален привкус. През 1958 г. Джеймс Меларт, британски археолог и авантюрист, открива в Чаталхьоюк (малоазиатската част на Турция) най-големия град от епохата на неолита, основан 6000 години преди египетските пирамиди. Властите обаче замразяват сензационната находка, макар че хиляди поклонници от цял свят се стичат към свещената могила, за да видят първообраза на Майката-богиня. Майкъл Балтър, журналист в сп. „Сайънс" и участник в наскоро възстановените разкопки, връща спиралата на времето с ... |
|
|
Пламен Стаменов Цветков е професор по нова и най-нова история в Нов български университет. Автор е на редица книги и статии, сред които е двутомното му изследване на балканската история от Българска гледна точка, публикувано в САЩ, двутомната история "Европа през XX век", "Светът през XX век", както и монографията с предизвикателния надслов "Славяни ли са българите?". Усетът за национална принадлежност продължава да бъде изключително мощен, а в днешния, глобализиращ се свят дори като че ли се засилва. На пръв поглед най-очевидният белег за нацията е общността на езика и потеклото, но ... |
|
|
Монографията е посветена на един от значимите и важни проблеми, свързани с историята и топографията на Константинопол - възникването и развитието на чуждестранни колонии. С изучаването и подробен анализ на разнородни средновековни материали (светски и църковни) авторът доказва, че наред с останалите чуждестранни колонии, в ромейската столица е съществувала и руска колония. Нейната поява най-общо може да се датира в границите на период не по-ранен от 989/ок. 995 г. и не по-късен от 1043 г. Благодарение на Антоний от Новгород и неговата "Книга на поклонника" мястото, в центъра на ромейската столица, е сигурно ... |
