Роман в спомени. ... Романът в спомени "Подковаване на скакалец" въвежда читателя в света на ранното детство, прекарано в Царство България, юношеството, преминало в условията на комунистическата диктатура, и зрялата възраст, започнала в дните на новата демокрация. Разказите за живите събития в паметта се съпътстват от размишления върху пътя на хляба, войната и хората, глада и лишенията, картините, музиката и книгите, живота на улицата, чуждите съдби и надежди, годините на учение, пакостите и джаза, големия страх, срама на съществуването, душевните терзания, любовта, поезията и истината, красотата и смъртта, ... |
|
|
"През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал "Култура". Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала - проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ... |
|
|
Роман-хроника ... Това е роман за изграждането на народната власт в България, и по-точно в Камчийския край. Кооперирането на земята и яростната съпротива срещу него, както и създаването на организирана съпротива от т.нар. "горяни". Тази тема е почти нова за българската художествена литература. Темата за земята и селото винаги е била главна за българина. Защото всичко, което дава селският, а значи истинският живот, е полезно и морално. То е топлата плазма в кръвта на българщината. Почти само в България градът винаги е живял за сметка на селото. Затова умре ли селото, умира и държавата! ... |
|
|
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл.В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен ... |
|
|
Поредицата е под общата редакция на проф. Валери Стефанов "Чест е да представя тези италиански разкази в превод на български с няколко уводни думи, които имат за цел да прозвучат като поздравителна картичка по случай тяхното балканско пътешествие, като знам, че ги поверявам на вещината и ентусиазма на Дария Карапеткова. Това са кратки истории, които носят подписите на много популярни и ценени в Италия автори. Някои, като Микеле Сера, са известни фигури в полето на политическата и нравствената сатира; други като Стефано Бени, Маурицио Маджани и Алесандро Барико са писатели и творци с вече значителен стаж и ... |
|
|
42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
|
Вътрешно небе Тайна, която неотменно назовава себе си. На устните и аз съм сладък прилив, бръшлянен отлив. А та сияе. ... |
|
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
|
В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
|
Изминалите петнадесет години след разпадането на Съветския съюз се оказаха достатъчен период за да се очертаят ясно тенденциите на настоящата и бъдещата държавнополитическа идентичност в отделните централноазиатски републики. Те, обаче, очевидно са твърде кратък срок за да изкристализират в завършен вид новите нации, които да хомогенизират разнородните етнически компоненти, населяващи територията на всяка от републиките, върху основата на единното национално самосъзнание. ... |
|
|
Екатерина Йосифова е незаличимо име в съвременната българска поезия. Всяка нейна книга е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните „краткописи” – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. И новите си стихотворения Екатерина Йосифова е оставила да се подредят сами, единствено по правилото на азбучния ред. Според нея „едно стихотворение ... |
|
|
"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
