Моят Шабат

"Моят Шабат" е увлекателен разказ за стария Бургас, приютил различни етноси - евреи, арменци, руснаци, гърци и турци, за традициите на българските евреи в диаспората, за срещите на авторката със знакови личности от журналистическият ѝ период - Христо Фотев, папа Йоан Павел II, Ванга, за живота ѝ с Румен Леонидов.

Книгата е композирана по законите на симфонична поема и впечатлява с мекотата на изповедния тон, с изящната нега на носталгията и с лежерния изказ на зрелия талант. Толкова много герои, но всеки от тях очертан с кратки и точни щрихи! Не мога да забравя прадядо ти Михал: напълнил пояса с варени яйца - храна за из път - и тръгнал да завоюва света! Или любимия ми женски образ - Бука, зарязала баналното и поела с гемията на Мехмед подир сянката на любовта! Или баба ти Виктория с нейните пъстри гоблени и строг нрав, или всичките онези лели, чичовци, полузабравени близки - дълга върволица от Тракия, та чак до газовите камери...

"Защо Шабат?

На седмия след Сътворението на Света, Г-д си починал. Еврейските мъдреци смятат, че вярата в Б-г е основана на Шабат, защото Това не е просто почивка. Създателят едва ли е бил изморен. На Шабат Той е спрял да упражнява господството си над Света, спрял е да използва могъществото си над Вселената, като непрекъснато я променя. Ние, простосмъртните подражаваме на Б-г, като също не осъществяваме господството над природата по време на Шабат. Това е времето за мир между човека и природата.

Няма евреин по света, който да не почита Шабат. Може да не го спазва по този ритуален начин, както диктуват църковните служители, но се прекланя пред него. Защото Шабат е всичко, което имаме. Шабат е най-вълнуващият ден, посветен на изморителното ни всекидневие и благодарност към Божественото ни начало. Шабат е ден на семейството, ден на децата, ден на равносметката, ден на малките, но съществени пресечки в живота. Ден на съзерцанието, ден на философията, ден на смисъла на съществуването ни. Ден на чистотата в душата и къщата. Ден на любовта. Ден на покаянието. Ден на опрощението. Ден на зареждането на батериите. Ден на презареждането на пушките с нови идеи и мисли. Ден на солидарността между хората. Ден на красотата и реда. Ден на истината. Ден на драмата в общуването и ден на самотата. Ден да имаш време да се вгледаш в себе си. Ден на човечността... И в този смисъл за този Божествен Седми ден са се изписали хиляди разсъждения от безброй мъдреци. Страниците изписани в това томче са посветени на моят скромен, провинциален, безпрожекторен и безфанфарен, но празничен Шабат. В него аз се стремя да открия моята шабатна поезия и простосърдечна мъдрост.

Защото ако Шабат означава само ден за почивка след изморителната седмица, то тогава наистина какъв е смисълът?
Шабат Шалом!"
Из книгата

Вивиана Асса е родена в Бургас. Завършила е българска филология в СУ Св. Климент Охридски. Била е редактор в Агенция София прес и зам. гл. редактор на в-к Ние, жените. През 2002 г., разказът ѝ Огледалото е отличен в Международен конкурс, (Марсилия, Франция), провеждан от Форума на жените от Средиземноморието. Първата ѝ книга Любовни убийства (2009) излиза със знака на Сиела и претърпява две издания. Втората ѝ книга Моят Шабат, освен Голямата награда за 2020 г., получава и две номинации в авторитетните литературни конкурси Перото и Хеликон.

Факел
София 1000
ул. Братя Миладинови № 28
fakel.bg@gmail.com