В изкуството няма нищо случайно! Всеки сюжет, всяка сцена, претворен поглед, жест, дума - всичко, което излиза изпод четката на художника, перото на писателя или се лее се от клавишите на музиканта е отражение на творческото битие, на важните неща, които са направили впечатление на будния ум и чувствителна душа. Произходът и личната история на Георг Табори са белязани от Втората световна война, от преследването на евреите, какъвто е и самият той. Гонени, унижавани, измъчвани, убивани – това се случва с членовете на семейството му. През 1944 г. баща му умира в ужасяващия концентрационен лагер „Аушвиц“. Като писател, ... |
|
|
„Обикновено чакам някой да дойде и да ми препоръча нещо смайващо. “Смайващо” ми се случи само в един случай, когато случайно попаднах на томче с пиеси на Боян Папазов. Обожавам как пише, как мисли, как строи сюжети, колко съвършен драматургичен нюх има. Друг път не съм изпитвала такова удоволствие от писането на български автор, каквото от неговото. Видя ли Папазов — купувам! Неговият “Рицар на Светия Дух” в Народния театър в момента е единствената постановка от години насам, която ме вкара в такова вълнение, че се почудих дали да не се изнижа тихичко, за да не хлипам на другите зрители.“ Нева Мичева „Бая си на бълхите“ ... |
|
|
Още в началото на тази книга Мамет пише, че много от наблюденията и идеите в нея биха могли да бъдат сметнати за еретични. И наистина - в "Театърът" той поставя под съмнение смисъла от работата на режисьора и теоретичните трудове по актьорско майсторство - идеи, които са били основополагащи повече от век. Проблемните пиеси, политическата коректност, методът на Станиславски, режисьорските указания, които не могат да се изпълняват - всичко това попада под прицела на критическия поглед на Мамет. Отправяйки предизвикателство към традиционните възгледи за театъра, той предлага на актьорите по-скоро практически, ... |
|
|
Книгата включва две забележителни пиеси от Клаус Ман. ... Той беше емигрант, изгнаник не по политически причини, а защото никъде не се чувстваше у дома си, никъде не беше у дома си. Навсякъде беше страдалец, навсякъде - чужденец. Името на този чужденец на планетата е добре познато в литературата. Клаус Ман отдавна си е извоювал свое и то твърде забележително място в нея, макар винаги да се е чувствал обременен и засенчен от славата, с която се ползват двамата му именити роднини. Но тъкмо защото е син на Томас Ман и племенник на Хайнрих Ман, той получава, тъй да се каже, по рождение най-добрата литературна закваска. ... |
|
|
"Николай Хайтов пръв в българската драматургия, ясно и вълнуващо изрази тревогата си от откъсването на човека от неговата кърмилница - природата. Той я показа не само като естествената среда за труда и радостите от труда за човека, но и като мерило за неговата нравственост. Това беше нов и ясен глас, който предупреждаваше, че трудът не може да бъде плодоносен, ако не е творчески, ако не носи радостно опиянение, ако не изразява свободната воля на човека. И това прозвуча в рязък контраст с бездушното бюрократство, с чиновничеството, със статистиката, която придобива по-голямо значение от живия човек." Севелина ... |
|
|
Една млада жена тича гола на екрана. Една доста запусната жена излиза на сцената с полупразна чаша с уиски в ръка и започна да говори... "Седем секунди вечност" е последната пиеса на Петер Турини, която очаква своята премиера, за да разкаже по неговия специфичен начин с много симпатия и ирония невероятната история на една актриса и изобретателка, превърнала се в легенда в историята на европейското и световното кино. Петер Турини е роден на 26.09.1944 г. в Санкт Маргаретен, Каринтия. Живее във Виена и Рети. Автор на множество театрални пиеси, които се играят в Австрия, Германия и на всички големи световни ... |
|
|
За пръв път драматургът Константин Илиев дава за печат своя творба, преди да я е предложил за реализация на театрална сцена. Пиесата "Наблюдателите" е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски, че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на К. Илиев - колкото иронична, толкова и сериозна - отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица, заедно с повече или по- ... |
|
|
Всички чатят, висят постоянно във Фейсбук, но дали това не става в един момент прекалено? Една луда комедия за израждането в дигиталните времена на един досега досадно нормален еснафски живот. Това се случва с Едуард. Той вече не може да каже едно нормално изречение, речта му е слязла до най-ниското равнище на чата. Той поканва онлайн един езотерик и една леко облечена млада жена за забава. Жена му Ангелика търси лекарска помощ, но заболяването на Едуард е в напреднал стадий. А отгоре на всичко 667 приятели на Едуард от Фейсбук чукат на вратата, поканени на парти... Издателство "Black Flamingo" предлага на ... |
|
|
Тяло като драматургичен проблем. ... Книгата предлага поглед към специфичен и неанализиран проблем - тялото като феномен в координатите на драматургичния свят. Изходната точка е принадлежността на драмата към два художествени полета - на литературата и на театъра. Изследването прекосява текстове от различни епохи, стилове и образни системи. Софокъл, Шекспир, Молиер, Жан Жьоне, Карел Чапек, Ориза Хирата, Сара Кейн и други автори хвърлят мост към разнообразните проявления на телата. Специално внимание е отделено на проблема за границата между човешкото, нечовешкото, призрачното, механичното, антропологическото и ... |
|
|
Изданието съдържа две от произведенията на Бернар-Мари Колтес - "Нощта преди горите" и "В самотата на памуковите полета". ... "Нощта преди горите" на Бернар-Мари Колтес не може да се нарече монодрама, така както изобщо текстовете за сцена на Колтес е трудно да се нарекат пиеси. Те са напрегнато драматично говорене, в което езикът напряга собствените си възможности за изказ, за да "произведе" чувствени тела, които се движат в пространството - пространството на самотата като дом за екзистенциалната крехкост на субекта. "Нощта" представлява дълга фраза, накъсвана от вика & ... |
|
|
Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек, "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. ... |
