"... Джордж, който е някъде в тъмнината... Джордж, който е добър с мен и когото аз ругая; който ме разбира и когото аз отблъсквам; който ме разсмива, а аз сподавям смеха в гърлото си; който ме пази нощем от студа и когото аз хапя до кръв; който учи игрите толкова бързо, колкото аз променям правилата им; който може да ме направи щастлива, а аз не искам да бъда щастлива, да, и все пак искам да бъда щастлива. Джордж и Марта. Тъжно, тъжно, тъжно." Из книгата Едуард Олби (1928 - 2016) е известен американски драматург, автор на 33 пиеси. Адаптира романи за театралната сцена - "Закуска в Тифани" от Труман ... |
|
|
Във включените в този сборник пиеси, писани в края на 20-те и първата половина на 30-те години на XX век, с интересна и все още не съвсем ясна история на ръкописите, и публикувани едва след смъртта на автора си, се забелязва по-слабо внимание към обосноваване на конкретните сюжетни ходове и засилен интерес при разработване на дълбоките основания на човешките действия. Лорка никога не е заявявал принадлежността си към строго определена естетическа школа, пък била тя и сюрреализмът. Държал е на правото си на собствен избор във всеки един момент. В края на "След пет години" Лорка отбелязва датата на нейното ... |
|
|
Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |
|
|
"Четенето на книги, освен всичко друго, е здравословно. Целият човешки организъм, всички органи работят заради мозъка, спре ли да работи мозъкът, организмът губи мотивацията си да съществува и започва да се разпада. (Справка: повечето пенсионери, отивайки уж на "заслужен отдих", престават да използват мозъка си и бързо се скапват.) Затова мозъкът не трябва да се оставя нито миг в покой! Всички сте виждали в края на всеки филм да се точат дълги надписи с имената на хората, създали филма - когато ти четеш, твоят мозък трябва сам да извърши цялата работа, която са свършили всички онези стотици хора: режисьори, ... |
|
|
Младият комедиант от пътуваща трупа се появява пред графинята, пред която са играли предната вечер, за да помоли за нейната намеса да могат да продължат да играят, защото представлението им не се е харесало. Така той попада в дворцовите интриги, и само благодарение на актьорския си талант успява да спаси графинята от неприятности. Това му дава криле, защото той разбира какво представлява изкуството и как то може да облагороди хората."А аз за пръв път почувствах как кръвта ми пламенно и страстно тече във вените ми. О, само как беше! Едва сега разбрах какво означава да бъдеш артист. Да можеш да хванеш света на въдицата ... |
|
|
Книгата включва пиесите Нощта е майка на деня, И ни дай сенките, Анданте. ... Настоящият сборник от три пиеси представя три значими теми в творчеството на Нурен: Нощта е майка на деня (1982) е семейна драма с конфликти, заимствани от личната съдба на Нурен. И ни дай сенките (1988) е биографична пиеса за Юджин О'Нийл и се явява продължение на неговия шедьовър Дългият път на деня към нощта. Анданте (2015) е пиеса на абсурда, първата от трилогия за старостта. Героите на Нурен търсят отговор - в семейството и извън него - на вечните екзистенциални въпроси: кой съм аз, откъде идвам, къде отивам. Отличават се и с ... |
|
|
Настоящото издание включва пиесите Юбю крал, Юбю рогоносец, Юбю окован и Юбю на хълма, както и преведените за пръв път на български език Драматически вариации около Юбю рогоносец. Алфред Жари (1873, Лавал - 1907, Париж) е сред централните фигури в пантеона на френската литература. Автор на твърде обемно за краткия му живот творчество от областта на поезията, прозата и комедията, той остава в световната литература и драматургия предимно със своя колоритен герой Татко Юбю. ... |
|
|
Красотата на най-големите шедьоври е разкрита за вас. От древните произведения до съвременните, Великите картини предоставя отлично визуално въведение в историята на изкуството. Успоредно с великолепна галерия от емблематични картини, разгледани в разкошни детайли, историята и техниката зад всяка една от тях са напълно обяснени. Биографиите на художниците и характеристиките на историческия и социалния контекст изследват как забележителните шедьоври са били повлияни от това, което е било преди тях и са продължили да вдъхновяват бъдещите художници. ... |
|
|
Лед наш грядущий (1939) е втората по важност (а според някои и първа) творба на О'Нийл. При написването на тази автобиографична пиеса той е повлиян от На дъното на Горки и Дивата патица на Ибсен. Юни 1912 г., долнопробната кръчма на Хари Хоуп В Ню Йорк. Тя има много имена: пивница На дъното, бар Безнадежднос, кафене Краят на пътя, аперитив Удавническа среща. Там се е приютила пъстра компания от дванадесет бивши величия. Сред тях са циркаджия и полицай, иританец и бур, двама анархисти, чернокож комарджия и пропаднал правист. Всички те изповядват Вярата на започващите Нов Живот от Утре. Бъбрят дружески и очакват появата ... |
|
|
Змейова сватба е драма написана от Петко Тодоров през 1910 г. Действието се развива в Темно Загоре и представя мотива от народните песни за любена от змей в лицето на момата Цена и Змей Горянин. Премиерата на драмата е на 23 април 1911 г. на сцената на Народния театър. Произведението е посветено на Минка, сестрата на автора, като отношенията в пиесата пресъздават донякъде и отношенията между Мина Тодорова и Пейо Яворов. Драмата е претворена в десетки театрални спектакли и няколко телевизионни формата със същото име."Разправя ми как гората заспивала. Ката сутрин се къпел в зора... Цели кервани със звезди се виждали ... |
|
|
"Романът Бесове е сред няколкото литературни творби - не повече от три или четири, които поставям над всички останали. Мога да кажа, че в не едно отношение съм отхранен и изграден от него. Близо две десетилетия си представях героите на сцена. По същество те са театрални персонажи - с поведението си, с бързите, изненадващи пориви и изблици. Самата техника на Достоевски е драматургична: той подхожда чрез диалози, само набелязвайки местата и действията. Съзнавам колко далеч е моята пиеса от този велик роман. Аз просто се опитах да следвам дълбокия му вътрешен ход - от сатирична комедия към драма, а после към ... |
|
|
Университетско издателство Свети Климент Охридски издава пиесата Оръжията и човекът на известния британски писател от ирландски произход Бърнард Шоу. Сюжетът на пиесата е свързан с българската история. Повече непозната, тя има интересна рецептивна съдба в България. Предизвикала е възражения, полемики, разпалвала е честолюбия. Нейният автор е обвиняван в тенденциозно отношение към България и българите. Така или иначе тази пиеса има значимо място в творчеството на великия драматург. Тя е знак за историята на предразсъдъците, за драмите на себепознанието и за трудния път на европейските народи едни към други. Не на ... |
