В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи сила от непрекъснатия поток на времето, увличайки читателя към неизвестни светове, в които странните събития имат своя реална мотивация, а реалните случки добиват причудливи измерения. С вещина и искряща ... |
|
|
Едно поколение от автори в австрийската литература - Роберт Шиндел, Роберт Менасе и Дорон Рабиновичи се самоопределя с погледа си към историята като поколението Ангелус Новус, повлияно от наблюденията на Валтер Бенямин за ангела на историята: "Има една картина на Клее, която се нарича Ангелус Новус. На нея е изобразен ангел, който изглежда така, като че има намерение да се отдалечи от нещо, в което се е вторачил. Очите му са изхвръкнали, устата му е разтворена, разперил е крилата си. Така трябва да изглежда ангелът на историята. Той е обърнал лика си към миналото. Там, където ние виждаме низ от събития, той вижда ... |
|
|
"Всичко това е любов" не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории ни грабват не с оди за страстта, а с разголването на различни, често груби и стъписващи, дори поразяващи образи на любовта, които се запечатват в съзнанието и остават дълго в нас. Авторката на "Моето опяване" затвърждава ... |
|
|
Общото време и място на действие - Югозападна Чехия през последния четвърт век, както и героите, които често преминават от разказ в разказ, превръщат двайсетте истории от сборника в цялостно произведение. То изобразява живота с меланхолия и носталгия, акварелна тъга, деликатна еротика и светъл хумор. За нас книгата е интересна и като повод за размисъл и сравнение между чешката и българската действителност след 1989 г. Стилът на Хаичек е характерен с непретенциозност и задълбочено познаване на селския живот. Самата тематика определя характера на прозата му - необикновено обикновена и въздушно земна. ... |
|
|
Антологията Огненият дъжд представя на българския читател някои от най-добрите разкази на Лугонес. В тях писателят използва по-чист език, за да представи загадъчни явления, екзотични вярвания и малко известни исторически факти. Така сложните му метафизични и митопоетични възгледи намират още по-въздействащ и убедителен израз. "Цялата аржентинска литература след Лугонес е повлияна от него." Хорхе Луис Борхес Леополдо Лугонес (1874 - 1938) е една от ключовите фигури за обновяването на идеите, образността и езика в латиноамериканската поезия и проза. Лугонес е застъпник на класическите естетически ценности и ... |
|
|
Роман в дванайсет епизода. ... Двама протагонисти са обсебени от една необичайна страст към превращения, към идентификация с извършителя и престъпника. Едното превращение е в извършителя на престъплението, за да го разкрие, да предизвика необходимия катарзис в него, да предизвика и съвестта му. Другото превръщение - в извършителя, за да го залови, респективно унищожи. Тези два феномена се превръщат в система на две общества и политики, в готовността на двете общества да манипулират и инструментализират отделната личност в полза на политиката. Възможно ли е един човек да се откаже от собствената си идентичност, за да ... |
|
|
Какво представлява романът „Щастлива книга” от Балаж Дьоре и защо трябва да бъде написан? Отговор, разбира се, няма, но пътят към него е изследван чрез личния опит и с примери от литературата. Спорейки с Толстой, Дьоре твърди: „Видовете нещастие общо взето са винаги от един и същ порядък. Щастието е онова, което създава многообразие, неназовимо е, недостъпно. Нещастието лесно се прихваща, описва, разбира, от него повече се интересуват, тъй като посланието му е всеобщо. Щастието, чийто пулсиращи подводни течения, чието уравновесено и глухо сърцебиене, непредвидими изригвания или утаено горчиво спокойствие човек неведнъж ... |
|
|
Андрес Барба (1975, Мадрид) е сред най-известните млади испански романисти. Дебютира с новелата "Костта, която най-много боли" (1997), получила наградата "Рамон Сендер". Признание обаче му донася втората му творба "Сестрата на Катя" - финалист на престижната награда за роман "Ералде" (2001), която е филмирана през 2008 г. Барба представя страната си на множество международни писателски форуми, включително и у нас през 2006 г. по покана на Института Сервантес. Творчеството му е преведено на осем езика. Книгата "Добрите намерения" включва най-добрите новели на автора. ... |
|
|
"Написах "Адамова ябълка" лесно, като на шега. Сякаш бях поел въздух с пълни гърди, и когато изплувах на повърхността - вече всичко беше готово. Може да се каже, че това е книга за бащите и синовете. За страшната любов. За ужаса на празнотата. За легалната употреба на лудостта. За деня, който ще отмине. За онзи миг, когато хората няма да има какво повече да си кажат един на друг. В действителност "Адамова ябълка" лесно би могла да бъде нонфикшън трилър. Ако посмъртната маска вече не е литературен жанр. Цяло щастие е, че избрах да пиша само за живота. Нали?" Ласло Блашкович ... |
|
|
Легенда за свети Герард. ... Способна ли е вярата да промени човек? Доколко значима е такава промяна? Възможно ли е заедно със старото име да изчезне и предишната личност? Какво изобщо означава името, и какво - думата "аз"? Средновековна мистерия, в която житието на един светец се ражда на цената на убийства, чудеса, интриги! Ева Банки е родена през 1966 г. в Надканижа, преподава световна литература и творческо писане в Будапещенския университет "Лоранд Йотвьош" и Реформаторския университет "Гашпар Кароли". До 35-годишна възраст публикува само стихове. През 2004 г. излиза първият й роман & ... |
|
|
Вари се наежи като котка, изглежда, искаше да се бият. Сега и Мори се подразни, какво иска тази мижитурка, безгласно се запита, трябва да е петдесетина кила, ще го смажа като пешка на шахматната дъска, за какво му е? Хич не му трябваше. Защото Вари пак замахна с юмрук, Мори мълниеносно отби удара му с никога незаучавано кроше фрасна мъжа в челюстта. Тогава дотича плешивият охранител и докато се опомнят, ги заблъска на плаца, по средата на арената. Хайде, тук бъдете силни, рече с немалка доза ирония и ги заряза. На пустия терен слънцето ги заслепяваше, Мори се вторачи във Вари, сега какво, попита и се огледа, видя, че край ... |
