В древни времена, когато солта е по-ценна от златото, царят на Кабиле изпраща хората си далеч на север, за да построят селище около случайно открит солен кладенец. Шепа мъже с целите си многодетни семейства не само намират начин да добиват безценната сол и да търгуват с нея, но и успяват да изградят малко сплотено общество. Цар Войнес обаче не може да се радва на постигнатото с цяло сърце, защото боговете колкото дават, толкова и вземат. Дъщеричката му Амбротено притежава божествената дарба на пророчица и още като дете трябва да отиде в светилището на Богинята-майка, където да служи на хората. Голяма е саможертвата ѝ ... |
|
Този век не роди герои. Роди хора, принудени да избират между грях и робство. Човек от раждането до смъртта си следва своята тънка нишка – онази, която Бог му е отредил. Върви по тънкия конец на живота и разбира или не, но с всяка своя стъпка изпълнява волята на Онзи, що е на небето, и оставя след себе си нещо за бъднините. Цял живот Индже бе следвал пътя, който му бе отреден – тежък, кръвопролитен, самотен и властен, и се бе чудил защо на него се бе паднала тази тежка участ. Да бъде силен и могъщ и в същото време низвергнат и прокълнат от своите. Беше сякаш писано именно този окъпан в кръв кърджалия да се ... |
|
Анонимен ръкопис. Смъртоносна тайна и едва 24 часа да реши... В Ню Йорк се съмва. Изабел Рийд дочита последните страници от анонимния ръкопис, пристигнал неизвестно как в нейната литературна агенция. Разкритията в него са колкото изненадващи, толкова и опасни. Засягат някои от най-влиятелните хора в страната. Кой би се осмелил да публикува този роман? В Копенхаген ветеранът от ЦРУ Хейдън Грей се взира изненадано в дулото на насочения в лицето му пистолет. Тайната, която е пазил с цената на всичко години наред, явно е излязла наяве. Кой е неизвестният автор? В Цюрих са съсредоточени много интереси. Авторът иска да изкупи ... |
|
Нищо случайно не е случайно... Първият път, когато срещнах Доусън Рийд, беше в леглото в хижата, в която бях отседнала. Проблемът беше там, че нито един от нас не знаеше, че другият е в стаята. Може ли да има нещо по-необичайно от такъв тип запознаване? Когато най-добрата ти приятелка ти е говорила за този човек и те е предупреждавала за него - явно може. Доусън изглеждаше точно така, както го беше описала - висок, зашеметяващо привлекателен, властен. Несъмнено тя беше права и за друго - между нас или щяха да прехвърчат искри, или щяхме да се намразим. И това, което ни предстоеше да преживеем, определено го доказа... ... |