Съставители: Антоанета Колева, Валентин Калинов. ... Що е съвременно? Що е диспозитив? Що е творчески акт? Що е заповед? Познавате Джорджо Агамбен - световноизвестния философ, един от най-забележителните интелектуалци, ангажирани с мислене за събитията на настоящето - чрез изданията ни на три части от легендарната му поредица Homo sacer и есеистичната му книга Идеята за проза. В тази книга събираме 4 от най-важните есета на Агамбен. Те рушат оградите между различни полета и дисциплини и показват как би могло откривателски да се работи с понятията. Защо да си съвременен означава да не прилепваш към своето време? ... |
|
"Тази книга на Людмил Георгиев, публично утвърден български учен-психолог, е втората от една трилогия, посветена на изясняването на потенциала и същността на критическата психология. Този път критиката е насочена към политическия рационализъм и по-специално към възможностите на религиите и идеологиите да регулират етническите и етнонационалните общности... Книгата е много богата на научна и историческа информация, от нея може да се научи наистина много. Авторът се представя като високо просветен учен със собствена концепция, която коректно и последователно доказва в хода на изложението... Това е една от книгите, в ... |
|
"Саморефлексията на критическата психология, в случая като психология на историята, се отнася не само до последователността на историческите факти в различните цивилизации, но и до начините на тяхната интерпретация, защото и спрямо едните като случващи се, и по отношение на другите като обясняващи ги съответните цивилизационни представи имат едни и същи регулативни функции, независимо от това в какво историческо време те се осъществяват." Проф. Людмил Георгиев ... |
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
Доколко една мисъл за, върху, през и чрез Дерида следва да си позволява волности с привлекателно звучащи негови фрази и изрази, откъсвайки ги от непосредствения им контекст, свързвайки ги на пръв поглед свободно с други изрази, с други понятия? Доколко следва да свързва онова, което в творчеството на френския мислител тъкмо е оставало разпръснато, разединено? Докъде може да се проследява недоизказаното в изреченото, в разговорите, в неслучилите се срещи? Отклонение от буквата несъмнено има. Но това отклонение е вече в самата буква. Контекстът не е достатъчен, но концептуалният ход не е просто да се деконтекстуализира, а ... |
|
"Другото Средновековие" излиза в годината, в която проф. Бояджиев чества своята 70-годишнина. Изданието включва лекции по културна антропология на Западноевропейското средновековие."Специализираният курс "Културна антропология на Западноевропейското средновековие" беше преподаван повече от две десетилетия като свободноизбираема дисциплина в специалност "Философия" на Софийския университет. Подобен курс намира оправданието си в убеждението, че философията е форма на животоразбирането, че тя израства от и се надгражда над онова, което бихме могли да наречем универсалии или интуиции на ... |
|
Немският философ Фридрих Ницше 1844 - 1900 е навярно най-четеният философ на света днес, но той също така е и най-малко разбраният. Приносът му във философията включва декларацията, че Бог е мъртъв, и следствията, което има това моралната философия. Тук Ницше атакува религиозната вяра, както и убедеността в обективните ценности или истини. Ние трябва да изберем основните си ценности. Смъртта на Бог оставя човека свободен да се превърне в човек според своите разбирания, да стане свръхчовек. Свръхчовекът е човек, който реализира потенциала на човешкото същество и не се възпира от вярата в отвъден живот. За Ницше ... |
|
"Робин Дж. Колингуд 1889 - 1943 заема съществено място в културата на XX в. Публикуваните приживе Религия и философия (1916), Опит върху философския метод (1933), Новият Левиатан или човек, общество, цивилизация и варваризъм (1942) и отпечатаните след ранната му смърт Идеята за историята (1945) и Идеята за природата (1944) слагат мощен отпечатък върху хуманитарното и социалното мислене на века, най-вече през неговата втора половина, който отпечатък продължава да профилира това мислене и до днес. Идеята за природата играе специална роля в този процес. Изследването се фиксира върху три възлови периода от история на ... |
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
|
Трето преработено и допълнено издание. ... Книгата включва върховите постижения на политологичната мисъл в историята на цивилизацита - политологичните възгледи на водещи мислители от Платон до Хегел и от Джеферсън, Хамилтън и Джон Мил до Попър, Дарендорф, Дюверже и Фукияма. Направени са анализи и коментари на политологичното творчество на съответния автор, откроено е мястото му в историята на политическите учения. Следват оригинални текстове от трудове на дадения мислител. Публикувани са отделни глави и раздели от малко познати произведения, като "За държавата" и "За законите" на Цицерон, " ... |
|
Обикновено познанията за различните контролни системи, в това число за финансовия контрол, са твърде прагматично ориентирани. Нерядко те се свеждат преобладаващо или даже единствено до устройствените и процесуалните аспекти на дейността на различните контролни органи и институции - данъчни, бюджетни, митнически и други, които се регламентират в законодателството. Тези прагматични познания, разбира се, са изключително важни, защото без тях практическата контролна дейност е невъзможна. Те обаче не са достатъчни. Необходими са по-дълбоки познания за същността на контрола и на финансовия контрол, за техните закономерности и ... |
|
Политическата либерална доктрина на Джон Ролс и нейното ръководно понятие за публичен разум представляват теоретическата систематизация на всичко, което се случва в края на 60-те години на миналия век - години на масови студентски бунтове и демонстрации, включително и в Колумбийския университет в Ню Йорк. Това е университетът, където на дело биват извоювани принципите, които залягат в основите на Ролсовата концепция за справедливостта и нейните главни идеи, извеждащи на преден план интерпретираната теза на Кант за публичната употреба на разума, принадлежащ на общността на свободни и равнопоставени личности, визирани като ... |