Фиаското на международния финансов елит. ... "Почти половината си живот работих в Лондонското сити, а през последните две години все се питах: какво са си мислели банкерите, като са изобретили цялата тази отрова? Знаеха ли какво правят? На никого няма да му хрумне да произвежда боклук, само за да го продава скъпо. Защо тогава всички тези прекрасни и иновативни финансови продукти се превърнаха в хартия за рециклиране, защо сме седнали върху огромното смрадливо сметище от високо котиращи се някога ценни книжа? Как стана възможно безгрижният "ламтеж" на финансовите мениджъри към все повече облаги и по-високи ... |
|
|
Виден общественик, юрист и бивш политик, но и човек на изкуството, поет и мислител - това е Илко Димитров, който умело насища произведенията си с равни дози разум и душевност. Поезията му често задава трудните, но така необходими въпроси, извежда на преден план екзистенциалните теми, касаещи човешкото битие, живота, смъртта, търси смисъла на съществуването и мястото ни във Вселената. Илко Димитров е роден през 1955 г. в София. Автор е на книгите: Опит за определение, поезия, 1989; Приказки за Попо, книга за деца, 1992; Обратен водопад, поезия, 1995; Вселена по здрач, поезия, 1998; Паркът, поема, 1999; Трите кошници, ... |
|
|
"Ние сме от този свят и живеем в него. И естествено - бихме искали да го променим според собствените си идеалистични представи и мечти. В този свят обаче живеят и рибите, и птиците, и зайчетата, и патенцата, и всякаква още фауна. Живеят също и жабите. А както знаем не от кого да е, а от самия Йордан Радичков, жабата е мрачно животно. Ето затова: Ако светът внезапно стане добър и справедлив, ако се стори на празнична новогодишна елха и потъне до ушите в домашен уют, то това ще означава, че сме го променили ние, хората. И обратно - ако се преобърне на безбрежен, тъмносин океан и над върха Арарат заплискат палави ... |
|
|
Девет разговора с Георги Каприев."Животът не може да бъде сбран между кориците на книга. Отговорността тук е на Митко Новков. Той пита, води и пренасочва. Разказва се едно, а много други съществени събития и лица остават неспоменати... Светът на нашите спомени не съвпада точно със света, за който си спомняме. Претенцията за абсолютна историческа истина е недопустима. А при възпроизводство на събития чрез лична памет е съвършено изключена. Ето защо, любезни читателю, не приемай нищо тук на вяра! Моля те, проверявай!" От автора ... |
|
|
"Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Стиховете ѝ са мощни и разтърсващи, в същото време смирени и пределно овладени, докосват се до "микроскопичните точки на реалността", за да "рециклират амалгамата на всички непотребности". Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност. И тези капки са спасяващи, спасителни. ... |
|
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |
|
|
Тази поетична книга със съвсем нови работи на Илко Димитров ще ви изненада с няколко особени пробива. Състои се от три цикъла, в които се усеща несъмнено най-сериозното в писането му досега приближение на философски търсения и поетични състояния помежду им. Илко Димитров е автор на книгите: "Опит за определение" (стихове, 1989); "Приказки за Поп" (книга за деца, 1992); "Обратен водопад" (стихове, 1995); "Вселена по здрач" (стихове, 1998); "Паркът" (поема, 1999); "Трите кошници" (стихове, 2000); "Разчленяване" (поема, 2001); "Двамата съдружници& ... |
|
|
"Николай Атанасов извежда присъствието на гей-поезията в българската литература до степен, отвъд която вече не можем да се преструваме, че "такова нещо" не съществува, или пък, че ако съществува, то все пак няма значение... Първата силна проява на българската гей поезия!" Милена Кирова ... |
|
|
"Мощен, ерудиран разговор "за времето и за всичко". От Талес до Дельоз и от българската хроничност до идеята за федерална Европа. Тази книга реабилитира интелектуалния разговор в приспана България. Провокира и обогатява. Интелектуалната енергия на Андрей Райчев предизвиква възхищение. Независимо от всички мирогледни различия и предвидими несъгласия." Д-р Николай Михайлов "Живеем в свят без "защо". А смелостта да обобщава позволява на Райчев да бъде интересен обяснител, човек, който може да разкаже своите теории на широка публика. При това да ги разкаже така, че дори онзи, който не е ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Мисля си най-притеснително за тази книга. Какво иска? За какво говори? Заслужава ли си труда? Наблъскана е до хрилете с разказване за живота на най-видните европейци от двадесети век. Пращи по шевовете от амбиция да нареди до тях пъргавите българи. Тича по покруивите на нашия оскъден живот. Рисува, лудува, обича и плаче. Задава въпроси. Европа в България ли е или е сън? България сън ли е или стон? Човеците знаят ли защо са човеци? Или не са. Да бъде или да не бъде - значи се питам. Тази книга." Николай Табаков Книгата е част от поредицата Съвременна българска проза на издателство ... |
|
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |
