Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка или поне така е според легендата. ... |
|
"Власт и съпротива" е сред 20 -те книги, номинирани за най-добър немскоезичен роман на 2015 г. ... Илия Троянов е написал книгата на своя живот. Във "Власт и съпротива" той разгръща една широка историческа панорама, която обхваща повече от половин век и показва с изключителна достоверност процесите, които протичат в България както по време на тоталитаризма, така и по време на безкрайния преход към небитието. Константин е боец на съпротивата. Още в училище той привлича вниманието на Държавна сигурност и тя не го изпуска от поглед. Методи е офицер, опортюнист, кариерист, типичен представител на ... |
|
Патриотични семинари. ... Изобилието на протести у нас е напълно неестествено, потресаващо и абсурдно от всякаква гледна точка. Броят на протестите срещу замислените или осъществявани реформи у нас въобще не отразява реалната действителност в страната, а е свързан с машинации от политическо, финансово и икономическо естество. Виждаме и геополитически интереси на съседна страна. Никъде по света няма такъв необозримо голям брой глупави протести на различни хора, които даже в някои случаи не знаят точно за какво протестират по улиците и площадите. Може да се допусне, че протестирането е особена модификация на Празника, на ... |
|
Белгийската писателка и психоаналитичка Жаклин Харпман (1929 - 2012) е автор на трийсетина произведения и лауреат на престижната френска награда "Медисис" за романа "Орланда" (1996), на белгийската награда "Виктор Росел" за "Кратка Аркадия" (1959) и на наградата на Френскоезичната общност в Белгия за романа "Успението на любовниците" (2003). Член на Белгийското психоаналитично общество и на Международната психоаналитична асоциация, тя до края на дните си ще съвместява работата на писател с тази на психоаналитик. "Бог и аз" е нейната трета, преведена на български ... |
|
През 1941 г. младият военен лекар Дориго Еванс се влюбва за пръв път. И точно тогава войната го поглъща заедно със света, в който живее, и го запраща на далекоизточния фронт, откъдето попада в ада на японски трудов лагер. Военнопленниците строят в сърцето на джунглата железен път между Тайланд (тогавашен Сиам) и Бирма - малтретирани от пазачите си, гладни, изтощени и болни, но вкопчени, за да оцелеят, в някакъв бленуван стремеж, в приятелство и спомени за родина и близки. Насред целия този мрак Дориго се крепи единствено от надеждата да се види отново с Ейми, съпругата на чичо му, с която го свързва болезнена страст, ... |
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
Именно в този период Маделин си даде ясна сметка, че любовният дискурс е дискурс на безпределната самота. Самотата е безпределна, понеже не е физическа. Безпределна е, защото я усещаш докато си с човека, когото обичаш. Защото е в главата ти - това най-самотно от всички места. Колкото повече се отдръпваше Ленард, толкова по-силно го желаеше Маделин. Колкото по-отчаяна бе тя, толкова повече се отдръпваше той. Повтаряше си да се сдържа. Отиваше в библиотеката, за да работи над дипломната си работа върху брака във Викторианския роман, но нагнетената със сексуални фантазии атмосфера - разменяните в читалнята погледи, ... |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |