"В настоящата книга са разгледани основни въпроси и понятия на Критика на чистия разум през призмата на водещия проблем за вътрешното сетиво. Той бива анализиран като изходна точка за разбирането на редица други важни проблеми, като например този за времето в качеството му априорна форма на вътрешния наглед, за трансценденталното единство на аперцепцията (самосъзнанието), за дуалния начин на разглеждане на човека като феномен и ноумен при Кант. Изследването би могло да представлява интерес както за специалисти, така и за хора, които се изкушават тепърва да навлязат в полето на Кантовата философия. Поводът да се ... |
|
|
Артур Шопенхауер, Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше, Томас Ман ... "В тази книга събирам (естествено, с дължимите при това промени в текста) три мои вече публикувани студии - Артур Шопенхауер (1998), Сьорен Киркегор (1998) и Фридрих Ницше (1996) - посветени на три от най-ярките философски индивидуалности, на трима от най-изтъкнатите философи през цял един и несъмнено философски век. Разбира се, нито темите, нито гледните точки, нито дори размерите на трите студии, които образуват корпуса на тази книга, тук не образуват проста механична смес, не са произволно насипани в реторта, в която трябва да се получи нещо като ... |
|
|
Диалогът Парменид е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към Парменид (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че ... |
|
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион. Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
|
Имаме ли днес отговор на въпроса, какво собствено разбираме под думата "биващо"? В никакъв случай. Така че си струва отново да поставим въпроса за смисъла на битието. Само затруднени ли сме да разберем израза "битие"? В никакъв случай. Така че си струва преди това, най-напред да събудим отново едно разбиране за смисъла на този въпрос. Конкретното разработване на въпроса за смисъла на битието е намерението на следващото тук съчинение. Неговата предварителна цел е интерпретацията на времето като възможен хоризонт на всяко въобще разбиране за битието. Превод: Цочо Бояджиев. ... |
|
|
Liber Novus. ... Червената книга (Liber Novus) на швейцарския психиатър и основател на аналитичната психология Карл Густав Юнг (1875 - 1961) е непубликуван приживе на автора труд, собственоръчно написан и изрисуван дневник на сънищните и будните му видения, споходили го в периода 1913 - 1929 г., и оформен като илюстрован средновековен ръкопис, предназначен да бъде съзидан от образ и слово храм на душата. Книгата, издадена на немски и английски език за първи път през 2009 г., е плод на дългогодишен психологически експеримент, при който Юнг, следвайки примера на античните герои Одисей и Орфей, се осмелява да предприеме &# ... |
|
|
Във време, свикнало да си представя Гьоте като чужд на народа гений, Екерман възкреси за света истинския Гьоте, отдаден на неуморно творчество да дълбока старост, посветил, както той признава, целия си живот на народа и на неговото образование. С ненакърнено и непокварено чувство за изключителното и великото, изпълнен с ученолюбие и решителност, младият Екерман уверено навлиза в гьотевия голям свят. Всеки разговор се приема като чисто злато, всяко театрално посещение е разтърсващо преживяване, всяка книга от ръката на Гьоте се поглъща жадно. Екерман никога не е забравял почтителната скромност, но също така и ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Трето издание. ... Със своя критически метод Имануел Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
|
"Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава - res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е ... |
|
|
"Основата на правото е изобщо духовното и неговото най-близко място и изходна точка - волята, която е свободна; така че свободата съставлява нейната субстанция и определение и системата на правото е царството на осъществената свобода, светът на духа, създаден от самия него като една втора природа." Георг Вилхелм Фридрих Хегел ... |
|
|
Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
