Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
"Разказа ни е построен върху непубликувани архивни документи, етнографски и краеведски изследвания, мемоари, кореспонденция, лични свидетелства. Постарали сме се, книгата да представи увлекателна и пълнокръвна картина на живота в столицата, където наред с делничните занимания нашите предци са намирали време и да се насладят на удоволствията от живота - модерните градски забавления и промяната на ценностите в столичното общество, кулинарните традиции и отношението на храната в стара София. В основата на разказа е непубликуван спомен на племенника на Георги Каназирски-Верин - д-р Петър Каназирски." Из книгата В ... |
|
Книга от поредицата "Строго секретно". ... "Книгата "Врагове" разкрива историята на Федералното бюро за разследване в качеството му на тайна разузнавателна служба. Ние мислим за ФБР като за полиция, която арестува престъпници и поддържа върховенството на закона. Но тайното разузнаване срещу терористи и шпиони е първата и най-важна мисия на Бюрото днес и това се отнася за по-голямата част от последните сто години."Врагове" е хроника на вековния постоянен конфликт относно поведението на тайното разузнаване в една отворена демокрация и на решителната схватка между националната сигурност и ... |
|
Дар от Нил - така древногръцкият историк Херодот нарича земята на египтяните. А те назовават Кем - черната земя - заради цвета на плодородните речни наноси, който обработват неуморно, отвоювайки ги от Дешрет - червената земя на заобикалящата ги пустиня. Така черният и червеният цвят се превръщат за древните египтяни в символ на доброто и злото. Жителите на долината на река Нил почитат множество богове. Някои от тях са добре познати, за други знаем единствено имената им, споменати в древните писания. В книгата са описани подробно около тридесет египетски богове и богини - някои от тях са с глави на животни, изразяващи ... |
|
Стара войнишка каска, шепа седефени копчета, листи от тефтерче, ликът на една Мадона в черен цвят и вътрешни съмнения: Съществува ли друг, нетленен и вечен свят, обитаван от нашите радости и надежди? Остават ли енергиите от човешките чувства след смъртта? А може би си луд, ако вярваш, че душата не умира? С тези въпроси пътува героят от поредния роман на Емил Андреев "Лудият Лука". Призован от мистичен женски глас, художникът Лука Каменов тръгва по следите на загадъчна икона, за да попадне в светилището Рокамадур, откъдето ще последват „случайни“ срещи, разкриващи неподозирани тайни. Така заедно с него и ние ... |
|
Разкази и повести. ... Сборникът "Боби Блажения и Другия американец" включва в себе си необикновени разкази и повести. В текстовете се преплитат множество магически и фолклорни елементи, умело вплетени в един привидно реалистичен контекст. Андреев умее да разказва по изключително обаятелен и вълшебен начин. Описва ни щастливи, безрадостни и дори трагични съдби. Авторът се вълнува от всичко необикновено, от всичко, граничещо с безумието. Героите му стигат до висоти и падения, а ние съпреживяваме радостите и неволите им, което несъмнено оставя дълбоки следи в душите ни. Разказаните от автора истории са смесица ... |
|
От другата страна на свободата Тя има за дом цяло море и много прозорци за гости. Прогонете този петел от каменното стълбище, огненият му гребен ще подпали призори платната на покоя, заради който тя потопи в очите си всички Итаки. Прогонете този петел, сега тя се учи да обича себе си и гъвкавото ѝ тяло привиква с аскезата, сега разхожда крехката си радост в градината и не подозира колко още смърти я чакат във всички онези прозорци, обсадили морето. Аксиния Михайлова Аксиния Михайлова е носител на най-високото отличие за поезия във Франция − наградата "Гийом Аполинер" за 2014 година, която ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Уважаеми читателю, мисля си, че животът вече е прекалено преситен с виртуалност. Според мен разказването - независимо от формата и жанра - е като добрата проповед в черквата. Ако е затрогващ този разказ, (а аз съм неспасяем романтик) ако хората имат нужда от него и някак си се пречистват, след като го прочетат, то тогава от него има смисъл. Колкото до книгата - това е опит за снимка на нравите в България през 80-те години, в края на чезнещия вече социализъм, но, за жалост не и на неговия манталитет. Той е в ... |
|
Бляскав, магнетичен и вдъхновяващ роман. Като диамант в библиотеката! Зловещо убийство в средата на 60 -те години на ХХ век разтърсва провинциалния Олм. Малкият Михаил Обретенов вижда в съня си кой го е извършил, без да съзнава, че детският му кошмар ще се сбъдне. И заедно с последвалите пророчества ще го измъчва цял живот. Съдбата му отрежда единствено той да вижда тъжния образ на битието и да носи проклятието на кръвта, пролята в името на любовта. Тя ще го обрече и на световна слава, но и на растяща самота. Постепенно пътят на любовта се изгубва през градове и години, за да се слее с безкрая на забравата. "В този ... |
|
Книгата включва откъси от "Ломски разкази", "Късен сецесион", "Островът на пияниците", "Стъклената река", "Проклятието на жабата", "Лудият Лука", а също така пиеси и интервюта. ... |
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
"Иван не харесва София, защото мирише на ябълки", "Тя подписваше писмата си като Чайка" или "7. декември 1901 говорих с Лев Толстой по телефона" - това са само някои от записките, които Антон Чехов прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена. "Личните бележници на Антон Чехов& ... |