Съставители: Владимир Игнатов, Надежда Стоянова. ... Автор на жалони като Българската народна песен, Анализ на лирическата творба и Цитиращият човек в художествената литература, проф. Никола Георгиев (1937 - 2019) ни завещава и един незавършен ръкопис върху произхода и семантиката на ключови литературоведски термини. В настоящото издание са включени и други кратки текстове, свързани с последния му невидим кръжок, наречен от него Насмешливо литературознание (наред с Тревожно литературознание от 2006 г.). И не на последно място - тук могат да се прочетат отново и 18 от неговите интервюта, свидетелстващи за гражданския ... |
|
"Рене Карабаш е като рок звезда, но в литературата." Йоана Мирчева, GO GUIDE "Думите ѝ удрят като жилави камшици, след които остава парене по кожата." Кристина Димитрова, Webcafe "Ако човек просто я слуша или чете, тя сякаш е на нашата земя от много по-отдавна." Петра Денчева, ELLE "Шумна и тиха, заземена и летяща." Тина Философова, IMPRESSIO "Рене Карабаш превзе световната сцена с романа си Остайница." Мирослав Майер, FORBES ... |
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
"Фантастичните" животни в митологията, маскарада и иконографията на древните народи са винаги хибриди. Те съчетават в своя облик различните признаци на тричастния модел на света в животински код, в елементен код маркират качествата на "корените" на космоса, като поведение са основни представители на антикултурата. Те обитават покрайнините на света: воден басейн, морски бряг, планина, гора и се появяват през определени времеви зони - мръсни дни, нощ, дадени празници, те са пазители на пространствените и времевите граници, които постоянно се стремят да нарушат. Книгата представя два паметника на ... |
|
"Борба за Отечеството" съдържа писма и документи. Във включената тук документация на Летописеца се намира автентична информация не само за комитетското десетилетие - Старозагорското (1875) и Априлското (1876), но и за политическите борби и за дейците им след Освобождението, на които Захарий Стоянов е съвременник, а и не рядко участник, каквито са Кресненско-Разложкото въстание (1878 - 1879), превратът, извършен от княз Александър Батенберг (1881) и времето на пълномощията (1881 - 1883), "емигрирането" му в Пловдив и заставането начело на съединисткото движение и извършването на Съединението и ... |
|
"Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Стиховете ѝ са мощни и разтърсващи, в същото време смирени и пределно овладени, докосват се до "микроскопичните точки на реалността", за да "рециклират амалгамата на всички непотребности". Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност. И тези капки са спасяващи, спасителни. ... |
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
"Роман, който влиза с взлом в детската стая на Прехода, взривява премълчаното, хваща за гърлото и започва един разговор, болезнен, но и разбиращ. Разговор, който отдавна трябваше да бъде проведен, в който има напускане и завръщане, американска мечта по неволя и вина по български. Смело, талантливо и остро писане с ум, талант и сърце. Един от най-силните дебюти, с които съм се срещал в последните години. Незаобиколим." Георги Господинов Йоанна Елми (1995) пише публицистика и проза. Част е от екипа на независимата медия "Тоест", работи и с Асоциацията на европейските журналисти - България, нейни ... |
|
Сборникът може да се чете като антология с 51 стихотворения, коментирани от 51 съвременни български философи, историци, писатели, журналисти, художници, изкуствоведи и литературоведи. Но може да се чете и като сборник с 51 визии за това как се чете стихотворение, всяка от които има стихотворение за илюстрация. Обединява ги на първо място общото историческо време и едва след това - обстоятелството, че стихотворенията са на един и същ поет, навършил 50. ... |
|
"Окото е първият кръг, хоризонтът, който обхваща, е вторият, и повсеместно в природата тази първична схема се преповтаря безкрай." Така започва есето "Кръгове", дало заглавието на настоящия сборник на Ралф Уолдо Емерсън - един от най-големите американски писатели и мислители. Книгата събира тринайсет текста на бостънския интелектуалец, чрез които богатото му творчество е представено в пълнота. "Свръхдушата", "Поетът", "За ползата от великите люде", "Торо" и най-вече едноименният "Кръгове" се фокусират върху идеята за кръговратите на съществуването, ... |
|
Защо обичаме нещо или някого не е въпрос, който често си задаваме: на него трудно се отговаря. Може би това е така, защото обичта е по скоро чувство, което е трудно да се опише с думи. И точно затова книгата пред вас, която си задава въпроса Защо обичам България, е любопитна, още повече, че на този въпрос се е постарал да отговори чужденец. Ханс Висема не е чужд на България и тя не е чужда за него по редица причини, част от които ще разберете, като прочетете книгата. А може би вече сте чели неговите "Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта". Холандският професор по технологии и предприемачество ни предлага ... |