Христо Радевски, Радой Ралин, Константин Павлов, Валери Петров, Добри Жотев. ... Хроника на едно четене с "реакционно съдържание" 20 декември 1965. Софийски университет, 65 аудитория. Обявено по афиш "Голямо епиграмно четене в чест на януарската и всички предстоящи сесии". Организатор от името на Културния клуб - моя милост. "Оказва се, прибързано. С две заповеди на Ректора - от 13 и 31 януари 1966 г., съм изключен от Университета: "за организиране на сатирично четене с реакционно съдържание", състояло се на 20 декември 1965 г. в 65 -та аудитория. Завършването на последния семестър и ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите ѝ "Поема за Планината", "Поема за края" и "Рейс". ... |
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
Пред нас е поетическо дарование с твърде разнообразни творчески проявления. Само в "Записки върху сняг" Красимира Зафирова поставя толкова голяма палитра от теми, колкото други поети разпростират в най-малко няколко книги. Отделните цикли в книгата – "За природата и децата на Одисей", "Риби и философи", "Другите", "Целуване на ябълката" и "Прекосяване на границата" – сякаш не смогват да поберат блуждаенето на образите и вечните превръщания, които повествователният слог задава. Не случайно Красимира Зафирова е лауреат на множество поетически награди, сред които ... |
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
"На края на града, където свършват къщите, е манастирът. На края на света, където свършват думите, е словото." ... |
|
"Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие... За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия - той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си - пиесата "Поетът и планината"." Леон Даниел "Тънка пътека от ... |
|
Надежда Радулова е родена през 1975 г. Завършва Българска и Английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща и The Open University, Лондон. Академичните и интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/род/овите изследвания (Gender studies). Понастоящем е докторантка към Катедра по теория на литературата към СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е редакторка в месечното списание за пол, език и култура „Алтера”. Първата и стихосбирка „Онемяло име” излиза през 1997 г. с конкурс на “ ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". Световната поетична класика ... Когато се говори за Борис Пастернак, се изтъкват като най-характерен белег на творчеството му оригиналната, неповторима образност, индивидуалният почерк и странният, на места трудно достъпен, маниер на словесно общуване. А оттук е една крачка до обвинението в камерност, бягство от значимите проблеми на времето и обществото, самоцелна метафоричност - "прегрешения", които винаги ще бъдат напомняни от враговете на един самобитен и самостоятелен в поведението си талант. "Да си прочут ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Лексикон". ... "Това е книга за невъзможното връщане към бавното и съхранено битие. За белезите на остаряване по лицето на вечната култура. За съмнителното лекарство на любовта и грижата. За сянката на видимите постижения. За благородния солипсизъм на безутешните. Силният граждански патос на "Зверски кротка" се разбива във вълна от разумен скепсис. Отговорите на академичното знание са преразгледани и изобличени като недостатъчни, а други така надеждни, уви, сякаш няма. Това е фаустовска книга. Но вместо сделка с ... |
|
"Първият брой на Българан се появява на 10 януари 1904 г., замислен и изготвен от двамата млади списователи Александър Кипров и Христо Силянов, а след третия брой вестничето е поето от опитните редактори и близки приятели Александър Божинов и Елин Пелин и то много скоро се превръща в едно от най-значителните хумористични издания в историята на българската журналистика и на националната ни култура. Около него бързо се създава широк кръг от видни български интелектуалци, които напълно споделят неговата критична насоченост, абсолютната му политическа независимост и модерната му естетическа линия. Явлението Българан все ... |
|
Париж, 1980 г. Литературният критик и философ Ролан Барт умира вследствие на транспортно произшествие. Той е прегазен насред булевард Сен Жермен от управлявана от българин камионетка с пране. Литературният свят е разтърсен от трагичния инцидент. Но какво би било, ако това изобщо не е злополука? Ами ако Барт е убит? В Седмата функция на езика Лоран Бине завърта луда тайна история на френската (и не само) интелигенция, в която участници са знакови фигури като Юлия Кръстева, Филип Солерс, Мишел Фуко, Жак Дерида, Луи Алтюсер, Умберто Еко и Цветан Тодоров; няколко млади жигола; двама президенти на Петата република ( ... |