Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
Австро-Унгарската империя се разпада, а в един дворец дами и господа от благородническо потекло остават недокоснати от грубата реалност на началото на XX век. Затворени в своята крепост, изпълнени с цинизъм и високомерие, те не чуват тътена на барабана, който възвестява настъпването на Валпургиевата нощ. Според старите вярвания това е нощта, в която бариерата между отсамния и отвъдния свят отслабва и духове и зли сили влизат в нашия свят безпрепятствено. Нощта, в която всичко се обръща надолу с главата и господар и слуга разменят своите места. Нацистка Германия забранява Валпургиева нощ на Густав Майринк - един от най- ... |
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
Поетическа версия: Кирил Кадийски. ... 2023 г. е знаменателна дата - навършват се 160 години от рождението и 90 от смъртта на според мнозина най-големия новогръцки поет Константинос П. Кавафис. Изданието се посвещава на този двоен юбилей. За пръв път читателят ще може да се докосне до пълния корпус от 154 стихотворения, така наречения канон, оформен от литератора Г. П. Савидис. Това е и първият нецензуриран превод на скандалната интимна лирика на поета, предизвикала немалко полемики. За пръв път читателят ще може да се наслади в пълна мяра на метриката в оригинала и на богатия структурен и римен строеж на творбите. ... |
|
Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в творчеството му. Тук можем да направим твърде близка аналогия между Пенчо Славейков и Траянов, които изминават еднакъв път на развитие и изпитват почти еднакви влияния. Подобни координати можем да набележим между Яворов и Траянов, сближения и отдалечавания, присъщи на творци на близки и сродни епохи. ... |
|
"Затворнико, излез от своята тъмница!" Из книгата Давид Холм е фатално привлекателен мъж, олицетворение на злото - пропаднал пияница, който тормози жена си и трите си деца. Попада в малък градец, където Армията на спасението помага на изгубените души. Чарът на Холм покорява сестра Едит, която иска да го спаси, но буди само присмеха му. Тя се заразява от него от туберкулоза и в новогодишната нощ лежи на смъртния си одър. Същата нощ Давид Холм е убит при пиянска свада. Преди да отиде в отвъдното, като пътник в колата на Смъртта той трябва да навести хората, чийто живот е опропастил. Последната му спирка е при ... |
|
"Под новия сърп" (1923) е интелектуален роман - мащабно платно, на което авторът изследва своята гранична епоха. Константин Балмонт (1867 - 1942) многократно е сочен като един от най-изтъкнатите руски символисти. Бележит поет и прозаик, преводач от множество езици, той оставя подир себе си огромно книжовно наследство. Въпреки ексцентричността си писателят си спечелва уважението и приятелството на видни свои съвременници, между които са В. Брюсов, А. Бели, В. Иванов, М. Волошин, М. Цветаева. През 1920 г. Балмонт напуска Русия за последен път. Той цял живот се бори с лошото здраве и недоимъка, но не губи вяра ... |
|
"Мъртвата баронеса" на Понсон дю Терай е може би едно от най-чудноватите фантастични произведения на XIX век и безспорно една от най-успешните пародии на историите за вампири, които някога са писани. Според мен тази книга превъзхожда "Градът-вампир" на Пол Февал, най-вече защото в нея са вплетени много странни теми и защото, напук на всичките си екстравагантности, тя си остава винаги съвършено логична. Логична в своите перипетии и неочаквани обрати, в своите неизброими лабиринти, недоразумения и дори в небивалиците си. С една дума: невероятна логика." Жан-Батист Баронян Книгата е част от ... |
|
"Реалното фантастично не е по необходимост генератор на ужас, но не изключва нито трепета, нито страха. Не е задължително да се позовава на чудовища, колкото и възхитителни да са те, адски или земни, за да постигне тревожен ефект. Разглеждано в своята постоянно действаща мяра или прекомерност, то докосва единствено струните на душата и тези на една съвсем разумна чувствителност." Франц Хеленс Книгата е част от поредицата "Другата фантастика" на издателство "Сонм". ... |
|
Годината е 1972-ра. Младата Алисия Уестърн постъпва в психиатричната клиника „Стела Марис“ с четиресет хиляди долара в дамската си чанта. В поредица от напрегнати разговори с лекаря си тя разгръща историята на своя живот: обсебващата любов към брат си Боби Уестърн, страховитото наследство на баща им – един от създателите на атомната бомба, и халюцинациите, които я преследват където и да отиде. Докато блестящият ѝ ум се рее сред математиката, физиката и философията, Алисия неумолимо се приближава към ръба на собствената си вътрешна бездна. Между реалност и лудост, между знание и самоунищожение, тя търси отговор на ... |
|
"Младите герои на инфантилната проза с един „очуднен“ поглед навлизаха в света и това даваше възможност да се разкрият и лирически одухотворената визия на битието, и сблъсъкът с груби житейски нрави и социални деформации. В това тематично русло навлязоха в прозата и автори като Росен Босев." Светлозар Игов ... |