Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
"Лейф Лангдън и неговият приятел от племето на чероките попадат в непознат древен свят, скрит сред планините на Аляска. Защо народът на малките хора воюва с монголоидна раса, която се кланя на космическото божество Калк’ру? Какво пробужда заспалия Дуеяну, за да се въплъти в Лейф? На чия страна в сблъсъка между красивата вещица Лур и прекрасната Евали ще застанат пътешествениците? Може ли да бъде победен злият Кракен и има ли изход от света на Миража? Възхищавам се на творчеството му... Той умее да създава атмосфера на нечестив страх." Лъвкрафт "Мерит притежава блестящо въображение." Ню Йорк Таймс ... |
|
Сентенции, остроумия, бележки и спомени на един апокрифен преподавател. Главният герой на тази творба, всъщност мозайка от фрагменти, е измисленият поет и преподавател Хуан де Майрена, алтер его на Антонио Мачадо, който заедно с учениците си се отдава на размишления за обществото, изкуството, културата, литературата, фолклора, религията, вярата, философията, морала, историята, политиката - накратко, за човешкото и за божественото, както той сам казва, с елегантен жест изчерпвайки всички теми на занятията си по реторика и софистика. Подходът му е неподражаемо оригинален и често парадоксален. В разсъжденията му, примесени ... |
|
"Пенчо Славейков не беше само поет. Силата на неговия дух не се изчерпва само в областта на поетическото творчество. До края на живота си той се бори упорито за създаването на една по-висока духовна култура. В тази борба той прояви и необикновена воля, и съзнание, което го издига високо над нашата действителност. Нищо не можа да сломи тая воля - нито страданието, нито безмислостните удари на съдбата, нито жестокостта на нашите условия. За него беше ясно, че духовната действителност, сред която се задушаваме тук и в която се обезличаваме, трябва да бъде превъзмогната преди всичко в съзнанието ни. Може би тая ... |